Да си спомним за СтефанДичев
На 9 януари т.г. отбелязваме 95 години от рождението на родения в Търново писател Стефан Дичев. В историята на българската литература през ХХ век неговите романи „За свободата“, “Пътят към София“, „Рали“, „Младостта на Раковски“, „Ескадронът“, „Крепости“, „Среща на силите“, „В лабиринта“,„Подземията на Сен Жан Д’Акр“ са знак за майсторско осмисляне на трагизма на изключителния човек в битката със собственото му политическо време. А романът му „Завоевателят на миражите“, посветен на Александър Македонски, по който Дичев работи от осмислянето на сталинската диктатура през 1956 г. до публикацията на двата му тома чак през 1993 и 1994 г., чака да бъде събуден за нов живот така, както неотдавна „Калуня-Каля“ на Георги Божинов се възроди, за да пренареди литературния канон.
Но Стефан Дичев има още много приноси за българската култура: по негова идея през 1962 г. се появява семейното списание „Космос“; като директор на издателство „Народна култура“ той създава прочутата поредица „Световна класика“ и дори издава на български преди публикацията в СССР забранената тогава книга на Булгаков „Майсторът и Маргарита“; работи по сериали върху негови произведения с фигури от ранга на Вили Цанков и Владислав Икономов, а Марин Големинов пише по негово либрето операта си „Тракийски идоли“...
Знаем ли, че Стефан Дичев има научна степен по държавно-стопански науки? Че в средата на 40-те споделя с Николай Лилиев своите първи литературни опити? Че има трайни интереси и в областта на историческата драматургия? Станка Пенчева проницателно беше отбелязала, че в епохата на казионен патриотизъм той сътвори трагичните и човечните образи на най-големите българи. В неговите томове думите свобода и отечество звучат автентично и съкровено, незасегнати от моди и конюнктури.
Дичев ни напусна през 1996 г. Тогава Йордан Радичков сподели: Стефан беше добър и незлоблив човек, не зная как би живял днес в това наше злобно време. Може би щеше да търси отново убежище в историята. Предполагам, че и в отвъдното Стефан също се рови в историята, за да разбере как точно е било всичко, и когато пристигнем там, да ни го разкаже най-добросъвестно.
Преди това обаче нека най-после прочетем монументалния му опус „Завоевателят на миражите“, за да видим още веднъж достойното място на Стефан Дичев в българска литература и култура.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
