Български  |  English

Творецът насочва еволюцията

Разговор с протойерей Александър Борисов

 
- Защо са така популярни постулатите на „Произходът на видовете”, според вас? Защо са научен и образователен „мейнстрийм”?
- Теорията на Дарвин е привлекателна. Тя дава просто обяснение на многообразието на растителния и животински свят. После, това обяснение е вярно за много неща, разбира се, съвсем не за всички. За разлика от животните, на човека е присъща и безкрайна духовна еволюция към все по-съвършено духовно същество. От примера на светците виждаме, че с Божията помощ тя е достъпна в краткия жизнен отрязък за отделния човек. Нали Господ стана човек, за да може човек да стане бог.
Много вярващи се страхуват от дарвинизма, други го използват за оправдание на атеизма си. Но и едното, и другото въвеждат в заблуждението, че ако се снеме покрова от една стара тайна и тя получи рационално обяснение, значи няма Бог. Както казваше нобеловият лауреат по физика Хайзенберг: „първата глътка от купата на естествознанието поражда атеизъм, но на дъното на съда ни очаква Бог”.
- Трябва ли да разделяме постулата за „естествения подбор”, според който оцелява най-силният, най-ловкият и най-хитрият, от постулата за еволюцията, т.е. усъвършенствуването на всичко съществуващо.
- Принципът на оцеляването на най-силния съществува не защото се харесва на някакви хора, а защото наистина има място в природата. Това лесно може да се разбере от примера със съревнованието на фармакологията с бактериите, които в резултат на мутации бързо дават потомство, устойчиво към предишните антибиотици.
Чарлз Дарвин е забележителен зоолог и е написал много ценни работи в тази област, още преди да публикува своята теория. Той пренася в природата опита за подобряване на сортовете и породите в селското стопанство, натрупан по него време от човечеството. „Класическият” дарвинизъм се крепи на три кита: мутация, изолация, естествен подбор. И тези фактори, без съмнение, действат. Но днес е вече известно, че само случайните мутации са недостатъчни за еволюцията, скоростта и „качеството” на някои изменения явно са били предизвикани от насочени мутации.
- Тоест, Божията ръка се е намесвала всеки път в този процес? Или – според Декарт – Бог сякаш е навил часовниковия механизъм и се е отместил встрани?
- Бих казал така: самото свойство на материята е насочено към усъвършенстване от Твореца. Ние, християните, не вярваме че Той се е отместил встрани. Библията казва, че Бог Се открива на човека и човек може да Го чува и да прави нравствения избор – или да постъпва по волята Божия (Десетте заповеди, Проповедта в планината), или по своята човешка воля, като обърне гръб на Бога. Ломоносов казваше, че Господ е дал на човека две книги: Природата и Библията. В едната той е показал могъществото си, в другата е показал Волята си. Библейският „Шестоднев” може да бъде наречен „първата еволюционна книга”, тъй като в нея се говори за последователните стадии на творението-развитие: земя, вода, растения, животински свят, човек. Творецът като че ли дава инициативата на всяка среда да произведе от себе си по-съвършена („да произведе водата живи души”). На Адам в Едем Господ дава двойна заповед: не само да пази, но и да обработва райската градина. Тоест, да използва природата за свои цели, но в същото време да я пази като безценен дар... И растенията, и животните са се променяли и измирали в продължение на милиони години. Иначе нямаше да намираме в древните пластове такова количество от вкаменените им останки.
- Не ги ли е отнесъл Всемирният потоп?
- Не мисля, че Библията трябва да се чете буквално и че Потопът, какъвто без съмнение е имало в историята (и не един, по всяка вероятност), напълно е отнесъл всичко живо. Основният смисъл на преданието за потопа е духовният урок за отговорността на човека за всичко живо. Неговият грях може да доведе Земята до погибел. Също така условно, според мен, трябва да се отнасяме към времевите отрязъци в Библията: „един ден”, „хиляда години” и т.н. Не трябва да се забравя, че книгата Битие се е откривала на човека според равнището на подготовка на слабо образованите номади, каквито тогава са били потомците на Авраам. Затова не трябва да я възприемаме като научен труд или като „репортаж от мястото на събитието”.
- С теорията на Дарвин са се въоръжили крайните материалисти и богоборци. Има ли вина в това ученият?
- Мисля, че Дарвин няма вина за това, че някои съвременници и потомци са поискали да използват научните изводи за пропаганда на атеизма. Дарвинизмът не е опасен за християнството, както се оказа неопасна и първата научна революция на Николай Коперник, според която в центъра на Слънчевата система се намира не Земята, както мислели по-рано, а Слънцето.
Причината за вярата или неверието, особено в наше време, зависи не от нивото на образованието. Атеизмът се е родил в Древна Гърция, когато науката е била в зачатък. И в наше време много големи учени вярват в Твореца и са убедени християни. Такъв беше, например, знаменития биолог Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский, когото добре познавах. Каквито и тайни на природата да разкрива науката, причините за появяването на света, зараждането на живота, появяването на разумния човек си остават Тайна, намираща се извън границите на възможностите на науката.
- Преди ръкополагането вие се занимавахте професионално с биология. Днес вашите възгледи за теорията на Дарвин промениха ли се?
- От приемането на сана възприятието ми за теорията на еволюцията и за биологията изобщо не се е променило. Друг е въпросът, че днес се появяват много нови факти, които ни принуждават да внасяме корекции в предишната научна парадигма. Например, преди се смяташе, че един от критериите за биологически вид е „некръстосваемостта” му с други. Днес са известни случаи на междувидова хибридизация, даваща добро и плодовито потомство, например, сред някои видове хомяци в Монголия. На тази база е възможно да се обясни и това, че ние, европейците, имаме в себе си 5% гени на неандерталци, което е резултат от кръстосването с тях на предците ни преди 60-70 хиляди години в Близкия Изток.
- А да не би неандерталците, австралопитеките и другите питекантропи да са резултат не от еволюция, а на деградация на някакъв клон на разумен човек, съществувал преди тях?
- Не, тогава датирането на останките им, правено по различни начини, нямаше да дава значителни разминавания в тяхната възраст. По възраст първи от хоминидите са австралопитеките, а след тях вече са по-развитите питекантропи, синантропи, неандерталци. Еволюцията върви само в една посока. Фантазиите за израждането на някаква древна раса си остават фантазии без никакви научни потвърждения.
- Нима вие, православният свещеник, споделяте версията за „маймунския произход на човека”?
- Такова твърдение е научно некоректно. Аз споделям възгледа, че със сегашните примати сме имали общи предци на основание на простия факт, че човекът и шимпанзето имат 95% общи гени. Да речем, с гибоните са много по-малко. Тоест, някога просто сме се разминали в еволюционните пътища, идвайки от общ прародител.
Но и това, според мен, не трябва да се възприема буквално. Гениалната формулировка „по Божи образ и подобие” може да означава преди всичко това, че човекът, тласкан от вложения в материята замисъл Божий от австралопитека до хомо сапиенс, е получил съвършена нервна система, способна да чувства духовния свят – от което животните са лишени. А обясненията за глината, на която Господ е вдъхнал душа, и за реброто на Адам – това е духовно иносказание, достъпно за съвременниците на Мойсей.
- В какво е тогава основната причина за ожесточените спорове и опроверженията на дарвиновата теория?
- Проблемът е в това, че нефизици рядко се осмеляват да съдят за съвременната физика, теорията на относителността, квантовата механика. А по проблемите на биологията днес смятат, че са в правото си да съдят дори хора, които слабо я помнят от училище. Но най-важното е, че за спасението на собствената душа от бездуховния, безсмислен живот, за следването на Христа, не е толкова важно как и кога е произлязъл светът, как точно се е появил човекът. Много по-важно е как ще проживееш живота си, ще намериш ли пътя към Бога? Нека науката се занимава с въпроса как всичко е произлязло, а религията – със смисъла на всичко, което се случва. Причината за привидното противоречие между научния и религиозния подход към проблема за еволюцията изобщо и за човека в частност се съдържа в неправилното разбиране или на науката, или на религията. Науката изучава материалния свят, а религията е търсене на връзка между човека и духовния свят.
portal-kultura.ru
27 ноември 2014 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”