Международен фестивал на стъклото – 2014
Международният фестивал на стъклото се организира от 2010 година насам, а наскоро беше третото му издание, което представи най-новите постижения на автори, посветили се на този сложен за обработка, но същевременно ефектен материал.
Художественото стъкло днес не е това, което сме свикнали да си представяме. Минало през утилитарността на съдовете и осветителните тела, през усъвършенстване на технологията, днес то може да се определи като универсално изразно средство, приложимо както при скулптурата, така и при инсталациите, кинетичните обекти, дори картините... Това пролича ясно и от тазгодишния фестивал.
Куратори на международната експозиция Арт стъкло Чехия – България (в галерия „Райко Алексиев”) бяха проф. Свилен Стефанов и доц. Константин Вълчев. От българска страна участваха Анастасия Андреева, Боби Коруджиков, Венелин Шурелов, Георги Ружев, Георги Янков, Дан Тенев, Димитър Грозданов, Екатерина Гецова, Иво Бистрички, Константин Вълчев, Красен Троански, Любен Костов, Мирена Златева, Сашо Стоицов, а от чешка - Бохумил Елиас, Кристоф Рибак, Милан Крайчек, Петр Станиски. В изложбата взеха участие и Стефани Пендър, Крис Тейлър (САЩ), Борис Шпайзмън (Израел). В допълнение са включени и работи на студенти от НХА и НБУ – Александра Коцева, Александър Тасев, Деница Дешева, Елизар Милев, Пенка Минчева, Силвето Богоева, Стефан Велев.
Програмата включи също юбилейната изложба на Екатерина Гецова в галерия „Средец“, в която авторката показа както произведения, правени през годините, така и нови творби. Бяха реализирани и поредица от образователни събития в София и Велико Търново, където Международният фестивал на стъклото гостува по повод откриването на нова специалност във факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – „Дизайн на стъклото”. По време на събитието беше представено и новото университетско студио за топла и студена обработка на стъкло – първото по рода си у нас.
Изложбата в „Райко Алексиев” привлече внимание с разнообразие от концепции и технологични решения за обработка на материала; с включването на допълнителни изразни средства, като видео в работата на Георги Ружев; с комбинацията на различни обекти, създаващи усещане за инсталация – Пенка Минчева, Димитър Грозданов, Екатерина Гецова, Сашо Стоицов, Георги Янков и др. Любопитното в случая с българското участие в изложбата е, че за голяма част от авторите това не е характерният за тях работен материал. Зрителят става свидетел на интересни експерименти, които обаче са базирани на предишен опит, какъвто е случаят с инсталациите на Иво Бистрички, Дан Тенев, Любен Костов. Истината е, че когато един автор подхожда непредубедено към материала, с нагласата на изследовател, резултатът е именно такъв – разчупени и оригинални произведения.
Що се отнася до младите участници, зрителят лесно може да установи, че техните произведения са създадени с желание за работа и стремеж към експеримент със свойствата и възможностите на материала (Елизар Милев и Стоян Велев), комбинации с други материали (стъкло и метал в „Емоционален автопортрет” на Силвето Богоева, стъкло и камък в „Замръзнали следи” и „Едно към три” на Александър Тасев).
В предверието на „Райко Алексиев” беше представен румънският художник Йоан Немтой, един от световно признатите съвременни автори на художествено стъкло, ценен не само заради своята креативност, но и поради безупречното си майсторство при работата с духано стъкло. Можеха да се видят голямоформатни принтове на някои от най-забележителните му проекти, реализирани в екстериор и интериор. От една страна, те контрастират със заобикалящата ги среда, но, от друга, е постигната хармония, например при съчетаването на стъклото с естествени материали като дърво (дори с останалите по него листа), метал и др. За творчеството си Немтой казва: Стъклото не е само изкуство, то е и занаят... Но днес аз не искам да остана на нивото на занаятчия, не се интересувам от постигането на ефекти с различни средства. Красотата е присъща на изкуството на стъклото, но аз се опитвам да я използвам на едно по-високо ниво, за да достигна по-малко комфортна естетическа категория от „красивото, което смущава”, наречена „величествена.
С всяко свое издание Фестивалът на стъклото се утвърждава като най-важният форум в тази все още не добре позната у нас артистична област, която има нужда от стимул, за да се развива и да намери своето място на българската съвременна художествена сцена.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
