Български  |  English

Обещанията на Панаира

 

Между 9 и 14 декември в НДК се състоя 42-ият Софийски международен панаир на книгата, организиран от Асоциация „Българска книга“. Изложението представи над 200 издателства, разположени рекордно по четири етажа от НДК. На форума имаше 7 официални чуждестранни участия, като фокусна страна беше Румъния. Повече за нейното впечатляващо присъствие - в следващ брой на „Култура“ разказ от преводачката и университетска преподавателка Ванина Божикова. Веднага обаче трябва да кажем, че срещата с Мирча Картареску се превърна в едно от върховите събития на панаира, а изобщо не й отстъпват подиумните дискусии с поета и драматург Матей Вишниек, Мирча Динеску и ред други авторитетни румънски творци. В следващ брой очаквайте специално интервю за вестника с проф. Лучиан Боя, вече познат у нас с фундаменталния си труд „История и мит в румънското съзнание“. Проф. Боя беше в София, за да представи издаденото от „Критика и хуманизъм“ изследване „Балчик. Малкият рай на велика Румъния“, което със сигурност ще породи горещи дискусии.
Наситената румънска културна програма се съчета с ред премиери на българските участници в панаира. Особена сила имаше представянето на т. 1 на „Балканският човек. XIV-XVIII век“ от Йордан Велчев, за която Иван Теофилов заяви: В структурата и духа на тази извънредно любопитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите опити. Този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческото четиво с неговата традиционна лексика, установена терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, тя се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен, макар и в друг жанр, но със същото достойнство за балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре. Големият поет сподели, че издателство „Жанет 45“, публикувало книгата, в момента за литературата ни е по-значимо от Министерството на културата.
Тепърва на страниците на вестника ще представяме в отделни рецензии книги, които се появиха на Панаира: „Призракът на Александър Волф“ от Гайто Газданов, ИК „Аквариус“; „Дълга е нощта“ от Ферида Дуракович, ИК „Панорама“; „Поезия. Избрано“ от Рьоне Шар, ИК „Критика и хуманизъм“; „Чисти стихотворения“ от Мария Донева и „Разглобено лято“ от Людмил Тодоров, ИК „Жанет 45“; „62/ Модел за сглобяване“ от Хулио Кортасар, ИГ „АГАТА-А“; „Обетован кръг“ от Яница Радева, ИК „Хермес“... И още много други. Повечето издателства търсеха умни начини за ухажване на публиката, а не, както досега, в акцент на изложението да се превърнат агресивните намаления. Хубавата новина е, че малките издателства се завърнаха на панаира, че се усеща освежителна енергия, че новото поколение читатели изисква високи книгоиздателски стандарти... И дори контакт не само с автора, но и с преводача, който също застава зад щанда. Усещането като цяло беше за 6-дневен 24 май.
Програмата на Панаира се засече с програмата на второто издание на Софийския международен литературен фестивал, тази година посветен на Скандинавския север. Той също ще бъде представен в отделен текст на тези страници. София вече здраво стъпи на картата на европейските литературни фестивали, а тази година тук участие взеха звезди, като финландската белетристка Софи Оксанен и исландецът Сьоун, автор на текстове и за Бьорк, прочути автори на криминални романи, детски писатели от световна величина като шведа Улф Старк.
По време на Панаира беше обявено създаването на Национален център на книгата към НДК, за който новоизбраният му директор Светлозар Желев заяви пред „Култура“:
Нуждата от Национален център за книгата е повече от належаща. След закриването на стария център към Министерство на културата преди близо 8 години, българската литература и книга загубиха въобще мястото си като елемент от културата. Литературата отдавна не само не е приоритет на държавата, а и изчезна изцяло от политическото говорене и стратегиите на политическите партии. Новото ръководство на НДК, в лицето на изпълнителния директор Мирослав Боршош, като едно от първите неща след встъпване в длъжност обяви създаването - и физически, и организационно - на такъв център, установявайки абсолютно резонно НДК като дом на българската книга и литература. Един изключително важен и вдъхновяващ жест за цялата литературна общност. Надявам се до края на януари месец, съвместно с Консултативния съвет към Центъра, да създадем стратегия, програма, която да набележи всички неща и необходими стъпки за подпомагане на представянето, популяризирането и реализирането на българската литература в страната и чужбина. Със сигурност основните ни приоритети са работата с всички творци, преводачи, издатели в България и чужбина и създаването на партньорства с български и чужди институции и програми, частни партньори и организации, които да подпомогнат превода и популяризирането на българските поети и писатели.
още от автора


2 - 04.01.2015 21:04

Нови автори.
От: kapelan
Скъпа Божана, аз съм "млада" писателка/поетеса на 70 години. Завършила съм "Славянска филология" в СУ. Майка ми също беше учителка по литература. . Издадох три от книгите си: "Любовни вариации" , "Бог, любовта и животът". "Комунизмът". Предстои издаването на Сборник поезия. Основната тема е промяната ми от комунистка в християнка чрез религията. Изпращам файловете. В "компютърните" неща ми помага съпруга Михаил Вашкевич, белоруски писател и журналист. С уважение: Мария Коларова-Вашкевич. Моля за отзив и среща. Адрес: София 1113, ул. Жолио Кюри №2, ап. 4, тел. 02/8705542, 0887 213163.

1 - 19.12.2014 13:58

24 май
От: Eвгени Илиев
Много пресилено казано, че панаирът бил 6 дневен 24-ти май.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”