Проникновено за Балканите
Саня Велкова-Кожухарова. „Българи и гърци. Черти от взаимните им представи“. Институт за балканистика с център по тракология при БАН. Издателство „Фабер”, ВТ, 2014
Сборникът събира публикации на рано напусналата земния свят д-р Саня Велкова-Кожухарова (1965-2011), историк и гърцист, възпитаник на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, главен асистент в секция „Културна история на балканските народи“.
В непродължителната си, но наситена с активност научна кариера Саня Велкова израства до позицията на авторитетен и задълбочен изследовател на българо-гръцките отношения, на „омагьосания лес“, познат ни като Модерни Балкани, на менталността и самоидентификацията на балканеца. Автор е на първата в областта на имагологията у нас монография с изцяло балканска тематика „Славянският съсед и гръцкият национален образ Аз“. Експерт в европейски научни програми за изследване и усъвършенстване на учебниците по история и литература на балканските страни и за възприемането на преводната гръцка литература. Дългогодишен преподавател по новогръцка литература в Софийския университет, ученик и последовател в научното поприще на професор Марин Жечев.
Според съставителите на сборника – проф. Рая Заимова и доц. Юра Константинова - представените в него статии и студии обобщават основните направления в изследователските дирения на Саня Велкова в последното десетилетие на живота й. Някои са нарочно преведени от гръцки и се публикуват за първи път на български език в улеснение на изследователи и студенти, понеже са излизали в престижни, но труднодостъпни научни издания в чужбина.
Част от текстовете в изданието са дълбинен анализ на отношенията българи-гърци, прозиращи в творби на гръцката художествена литература, в периодичния печат, в пътеписи и мемоари. Други са оригинални „срещи“ с личности, като Ригас Велестинлис, Никос Казандзакис, Лоренцос Мавилис, Одисеас Елитис, с гръцкото кафене в България и с балканския вариант на театъра на сенките - „Карагьоз“. Важни акценти поставят проучването върху рецепцията на гръцката поезия и проза у нас от края на ХІХ и през ХХ век и студията върху бежанската памет в родната национална идеология и литература: през призмата на отношението към „другия“, авторката вае пред читателя лика на българския стереотип.
Сама преподавател, Саня Велкова е последователен радетел за възможно по-коректно и лишено от излишни противопоставяния изучаване на общото балканско минало. Затова е и дългогодишен сътрудник на Центъра за проучване на училищните учебници и интеркултурното образование в Солун, а обобщаващата й статия върху гимназиалните учебници по история у нас е сериозен опит за поглед „отвън“ към поколението учебни помагала, което се появи в началото на миналото десетилетие и днес продължава да е в употреба.
Освен професионална прецизност и безспорна ерудиция, сборникът демонстрира умението на авторката мъдро и без екзалтация да пътува из деликатните дебри на балканската сетивност. А богатството на словесния й изказ, попил сякаш сочност от пикантното разнообразие, но и от магнетичната цялост на Балканите, разкрива респектираща почит към корените.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
