Филми за страхове и съзряване
Десето юбилейно издание на фестивала за студентско късометражно кино „Ранно пиле”
На фестивала бяха показани 122 документални, игрални и анимационни филми от 37 държави в Дом на киното и Културен център G8. Има няколко ключови промени: ако досега филмите бяха само балкански, то тази година в програмата имаше западноевропейски, американски, руски и дори азиатски от престижни филмови академии. Изненадващо от българските училища по кино преобладаваха филмите от Нов български университет (може би и поради причината, че фестивалът се е еманципирал от покровителството на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”).
Въпреки това, програмата беше претрупана, в голямата си част филмите бяха неравностойни, но сред не толкова добрите се промъкваха и диаманти. Това са разкази за съзряването, за страховете и безперспективността, които се разгръщат в късометражната формула – в премислена естетика и овладени изразни средства, в умело изведени драматургични структури или напълно безсъбитийни разкази, но изградени с вярно усещане за дължини и въздух в самия филм. Журито в състав Тюдор Кристиан Юргу – режисьор, Бюлент Кючукердоган - директор на South Eastern European Cinema Schools (SEECS), Дмитрий Гелер – аниматор и Чавдар Чернев – режисьор, успя да открои най-добрите и раздаде 10 официални и 6 специални награди.
Безапелационно наградата за най-добър български игрален филм получи психологическата импресия „Оловно сърце” на Слава Дойчева (London Film School). Без да е изграден върху строга драматургична структура, филмът впечатлява с режисьорското умение да създава ефирен разказ, да борави с образи и разгръща епизоди, които следват логиката на страховете и объркаността на момиче (Анжела Недялкова). Специалната награда взе филмът „Мечти” на Камен Коларов - един от малкото участници от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. Той е съвременна адаптация по разказа „От любов към изкуството” на О’ Хенри. От оригинала е останала само конструкцията, а филмът е парещо актуален и обговаря безперспективността, на която са обречени младите.
Изящен и естетски е сръбският „Безлунно лято” на Стефан Иванчич (Голямата награда на журито), който изследва съзряването ала Бертолучи. Преди да замине за Германия, 16-годишната Изидора прекарва няколко дни в провинцията при по-голямата си сестра. Двете са някак меланхолично погълнати от спокойствието на природата. Пристигат гаджето на сестрата и негов приятел и филмът започва бавно да се разгръща в поетични образи, обвързани с физическото и духовното съзряване: първи любовни трепети, първа цигара в едно на пръв поглед безлунно и безсъбитийно лято...
За съзряването разказва и „Не съм твой приятел” на Йелена Гаврилович (Награда за режисура), но в съвсем различен ключ. Ако „Безлунно лято” борави с поетиката на прецизния художествен образ, то „Не съм твой приятел” се разгръща в реалистична стилистика, с чувство за ирония спрямо битието на сръбския тийнейджър, но и с нежност към героите. Кльощавата Вида е на 12, живее в тесен апартамент, задръстен с бабините й боклуци, и по цял ден или скитосва по градинки, или виси пред телевизора. Нейната по-голяма братовчедка Милена е влюбена в младеж от блока и организира неговото следене, но в крайна сметка се оказва, че всички си мечтаят за вниманието му.
Натуралистичен и жесток бе полският „Арена” наМартин Рат(Най-добър чуждестранен филм), който, подобно на българския ийстърн „Омбре” (режисьор Захари Паунов), се занимава със суровото живеене на група хора, избрали природата пред социалния ред на града. И румънският „Черният отряд” на Андрей-Николай Тодореску(Специална награда за чуждестранен филм) се разгръща като балкански ийстърн – умна и добре издържана черно-бяла комедия за обир на товарен микробус.
Впечатляваща е направената в духа на холандските майстори куклена анимация „Сестри” на Леа Видакович (Кралска академия по изкуствата, Белгия). Филмът се фиксира в прецизно изградените макетни детайли на интериора и в различните ракурси, изведени в полиекран (Награда за най-добра анимация и Награда за операторско майсторство), които създават натрапчиво усещане за клаустрофобия.
Ключовите думи, които обобщават тематично най-доброто от студентското кино, предложено на 10-ото издание на „Ранно пиле”, са меланхолия, съзряване и страхове. Самият фестивал обаче се чувства достатъчно зрял и в навечерието на своя рожден ден създава свое сдружение „Ранно пиле”, което има за цел да подпомага младо студентско кино и театър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
