Ходене по буквите
Дьорд Петри. „Ивицата, от слънцето огряна”. Избрана поезия. 1966-2000. Превод от унгарски Мартин Христов. Издателство „Ерго”, С., 2014, цена 12 лв.
Кой е Дьорд Петри? Поет, преводач и журналист, който – редом с още 33 души - подписва Харта’ 77, но публикуването на поезията му е под възбрана още от 1975 г. (и затова до 1988 г. печата чрез самиздат и в чужбина). След 1989 г. става народен представител, но бързо стига до убеждението, че в днешно време е пълен анахронизъм един поет да формулира политически програми или да пише възвания. И напуска властта. Ако търсим български аналог на поетиката на Дьорд Петри, това е преди всичко Константин Павлов: и двамата са безцеремонни, безутешни и самоунищожителни. И при двамата политическото послание надвишава - и надживява – конкретните обстоятелства, за да прескочи като искра към метафизиката. Фантастичната гротеска нахлува изневиделица. И двамата са втренчени в уродливото и не могат без него. И двамата флиртуват със смъртта, желаят я и се гаврят. Мръсните думички обичат и двамата. Къде е разликата? Ако Константин Павлов свежда стихотворенията си до скелет, то Дьорд Петри набухва върху смисловия скелет щедра словесна плът. Той се опиянява от изобилието свобода, предоставяна му в диапазона от епифанията до псувнята. И това езиково пиянство води до раздразнение и махмурлук, характерни само за най-големите майстори. Преди точно 25 години Дьорд Петри пише в „Сизиф се оттегля”: Иде време на глупци неустрашими./ Шутове, или мошеници. И двете./ Страх ме е и ме е смях да провидя:/ скалата неминуемо смачква човека. Не, това не е цинизъм, а съкрушението на този, който - докато опротивее сам на себе си - се е борил с епохата. Борил се е от дълг, а не катостаж за бъдеща демокрация, както би добавил Коста Павлов. Чистофайничи нечистото животно, ще продължи разговора между двамата Дьорд Петри в тази жестока антология - едно от неподправените преводни събития на изтичащата литературна година.
Ева Липска. „Скъпа госпожо Шуберт”. Превод от полски Вера Деянова. Художник на илюстрациите Себастиан Кудас. Издателство за поезия „ДА”, С., 2014, цена 10 лв.
Не мога да установя дали „писмата” до г-жа Шуберт са поезия или проза. Не знам и коя е тя. Просто се снишавам пред острия ум на подателя и пред неговата (по)етика. Това е отвсякъде аристократично слово. Изискано по рождение. Елегантно до формулност. Това е критика на съвременната култура, в която Липска чрез понятията на общото говори на езика на частното – и за интимността, спрямо която трябва да пазим дистанция. Това е мраз, под който кипи диаболизъм. И среща с абсолютно независим човек. Човек под бурята на страха. Заслонен единствено от високата култура. Виждаме с каква префинена ирония този човек се барикадира срещу варварите. Виждаме парадоксите, на които ги разпъва, за да ги държи по-далеч от себе си. Виждаме хуманизъм далеч от баналността, предрешен като оксиморони и хумор. Хуманизъм без изход.
(Ева Липска ще чете новите си стихове на 2 декември в чайната на ул. „Бенковски” 11 в 18 ч.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
