За майката и за хората
Настоящата година е шестдесета подред за скулптора Спартак Дерменджиев. Под знака на юбилея той организира няколко изложби и събития, които са доста различни помежду си. Но докато две от тях, предвид познатото творчество на художника, очаквано имаха общо с разголването, последното събитие изненада публиката със своя сантимент. От албума на майка в галерия „Дебют” е личен разказ за отношението на Дерменджиев към майка му през фотография и скулптура. Поводът е преоткрит семеен албум със стари снимки, където образът на майката възкръсва като нежно олицетворение на младостта, необременеността и мечтите.
Изложбата по някакъв начин е философско осмисляне на чисто човешкото отношение дете-родител, при което детето си е изградило своя собствена представа за жената, дала му живот. В общия случай това е представа за поувехнала и отрудена, сляла се с ежедневието жена, чиито мечти отдавна са задрямали някъде дълбоко, за да отстъпят място на грижите за семейството и децата. Единствено старите снимки са останали като блед спомен за някогашната нейна същност.
Особеността тук е, че синът е художник, а, както често се случва при художниците, обикновено те поне веднъж през своя творчески път създават портрет на своята майка. В настоящата изложба Спартак Дерменджиев показва ученически етюд и фотография на скулптурна глава от мрамор. В центъра на основния замисъл обаче той е поставил Албумът, благодарение на който открива родителката си такава, каквато не е виждал и каквато първоначално отказва да приеме, че е била. Видях – пише Дерменджиев – младо и красиво, засмяно, безгрижно момиче. Видях мечти. Видях решимост. Видях предчувствие. Видях живот, който предстои...
В изложбата са включени многократно увеличени фотографии от края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, разказващи за младо момиче, за съученици и приятелки, за нейното семейство. За достойни хора и години, незаслужено, а може би и преднамерено забравени. Този преоткрит образ на майката става повод художникът да направи множество малки скулптурни портрети от бяла глина. Виждаме я усмихната или сериозна, с ученическа униформа или с бригадирска забрадка. Чрез този символичен жест Дерменджиев сякаш връща образа на майка си към младостта, красотата и уверения поглед в бъдещето.
По-рано тази година Спартак Дерменджиев получи от Венцислав Занков Железен орден за съвременно изкуство, връчен му за моралната и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия. Повечето изяви на Дерменджиев, както беше споменато, имат общо с разголването и често дори са определяни като порнографски. Истината е, че „разголването” в неговия случай трябва да се разбира по-скоро като откритост, която най-често разглежда отбягвани теми и образност. Всъщност, скулпторът винаги изхожда от един по-дълбок философски пласт, за да изрази отношението си към обществото и в частност, към съвременния човек. Блестящ като пластик, той не се задоволява с простото отразяване на реалността, а винаги търси да изрази и някакво социално послание. С първата изложба, с която отбеляза годишнината си, например (инсталацията „Краят на света”, представена в „Червената къща”, вдъхновена от „Произходът на света” на Курбе), той изрази вика на безпомощност на съвременния човек: Когато си чакал, а няма повече време… Когато си крещял, но никой не те е чул… Когато си блъскал, но нищо не се е променило… Когато си плакал, но никой не се е трогнал… Когато нямаш своето място… Когато не приемаш света… Когато дори не питаш защо… Тогава си стигнал „Краят на света”.
Светла Петкова
PS Напоследък името на Спартак Дерменджиев се споменава често във връзка с новооткрития паметник на писателя Георги Марков, монтиран на пл. „Журналист”. Преди няколко месеца Дерменджиев направи виртуално откриване на своя версия на паметника, показвайки я в интернет чрез фото проект за същото място. Сега този проект послужи като база за сравнение какъв би могъл да е паметникът и какъв е в момента. Както е известно, скулптурата беше създадена без конкурс или предварително обсъждане, с директна поръчка от спонсора към автора Данко Данков, което провокира множество негативни реакции. Поставената на постамент двуметрова фигура представя статичен (а според някои коментари и недостоверен) образ на писателя с книга под мишница. Идеята на Спартак Дерменджиев е скулптурата да бъде вписана по естествен начин в средата, представяйки замислената фигура на Георги Марков, подпряна на улична лампа.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
