Търнър на Майк Лий
„Г-н Търнър“ (Mr. Turner), 2014, Великобритания/Франция/Германия, 149 минути, сценарист и режисьор Майк Лий, продуцент Джорджина Лоу, оператор Дик Поуп, музика Гари Йершън, художник Сузи Дейвис. В ролите: Тимъти Спол, Дороти Аткинсън, Марион Бейли, Лесли Манвил, Рут Шийни др.
Награди: за мъжка роля на Тимъти Спол и Vulkanза технически принос на Дик Поуп от Кан, BAFTA за режисура на Майк Лий.
Показан на Киномания
Силна е тазгодишната Киномания, а новият академичен филм на британския майстор Майк Лий е един от пиковете й.
Въпреки че Джоузеф Малорд Уилям Търнър (1775 - 1851) е сред любимите ми художници, до прожекцията знаех оскъдно за него. Майк Лий проследява последните двайсет години от живота му – от завръщане от Холандия до смъртното му ложе. Въпреки че показва викториански Лондон и различни аспекти от битието и творчеството на Търнър (извънреден Тимъти Спол), авторът не се впуска в подробности, а избира възлови акценти и ги разказва остроумно. Художникът-академик е с неприятна външност, груби маниери и френетична отдаденост на живописта. Пътува много, излага се на бурни ситуации в името на рисуването и най-обича да общува с баща си (Пол Джесън), посветил се на таланта му и оставил у него незаличима празнина след смъртта си. Към преданата икономка с псориазис (Дороти Аткинсън) се отнася с интимно пренебрежение и животинска похотливост. Не зачита стара любовница (Рут Шийн), от която има две дъщери. Влюбва се до одухотворяване в обикновената и витална госпожа Буут (Марион Бейли), представяйки й се с второто си име Малорд (но все пак е разкрит от доктор). На изложбите в Академията си позволява подигравки към колеги и най-вече към Констабъл (Джеймс Флийт)... Не му е приятно, че кралица Виктория не харесва картините му, но отказва да ги продаде за огромна сума, тъй като ги е завещал на британците. И рисува безспир – морски стихии, смръщено небе, влакова пара...
Преди прожекцията 149 минути ми се виждаха вечност, но не ги усетих, макар филмът да съдържа тавтологии. Търнър на Тимъти Спол не само има мутра на прасе, а и грухти, и нагъва свинска глава... Отблъскващата му външност, неистовите хрипове и нечленоразделната му на моменти реч са в див контраст с излъчваната вътрешна благост и най-вече – със спиращата дъха романтична тревожност на картините му. За втори път след „Нагоре-надолу” (вж. „Култура“, бр. 23 от 2000) Майк Лий се връща към ХІХ век. Но, за разлика от комичната оперна стилизация на света на композитора Съливан и либретиста Гилбърт, тук Майк Лий влага и цялото си могъщество в психологическото изследване и невероятната си дарба да бъде «актьорски» режисьор – вярно, че британската артистична школа е върховна и във всеки негов филм е видна, но тук и мигновеният епизодик е закован на мястото си.
И все пак, най-внушителното в «Г-н Търнър» е абсолютната живописност на визията. С верния си съратник Дик Поуп са постигнали колорит, сякаш изскочил от картините на великия пейзажист. Това е огромно постижение и за двамата – обикновено във филмите на Майк Лий е важно какво и защо се случва, а не как е заснето. По този повод се сетих за свой разговор с Питър Грийнауей, където той сподели: «Всъщност, киното е тотално приключение с огромен капацитет за изразяване, който все още не е използван докрай. Ето, например «Вера Дрейк» на Майк Лий - филмът, с който откриха фестивала. Та той изобщо не е кино, а някакъв театър! И не може да изрази феноменологичната виталност на киното» (вж. бр. 9 от 2005). Едва ли за «Г-н Търнър» би казал това.
Славата на филма тръгна още от началото на тазгодишния Кан – наблюдателите го обсипваха със суперлативи и по време, и след фестивала. И макар да му се изплъзна „Златна палма” (Майк Лий си я има за „Тайни и лъжи” от 1996), Наградата за мъжка роля естествено бе отредена за „марковия” му актьор и съмишленик Тимъти Спол. Между другото, Лий и Спол прокарват и тънка нишка към „Тайни и лъжи” – ако там актьорът бе фотограф с ателие в съвременен Лондон, в „Г-н Търнър” си прави снимка, а после – и с любимата госпожа Буут – в ателието на американец, внесъл фотографията в Англия.
Тъкмо изпитах носталгия по друг актьор на Майк Лий – Джим Бродбент, и на следващия ден го видях в още един очарователен британски филм – „Уикенд по френски” на Роджър Мичъл. Но за него – по-нататък.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
2 - 06.12.2014 22:56
interes
interes
От: veselin
jivopis i iskustvo
1 - 06.12.2014 22:54
interes
interes
От: veselin
inteeresi kym izibrazitelno iskustvo jivopis
