Размисли след юбилейната Нощ
Тази година (на 12 и 13 септември) Нощ на музеите и галериите – Пловдив, се състоя за десети път от своето създаване през 2005. Какъв по-добър повод за равносметка, ако не един такъв юбилей? Десет нощи в Пловдив, които промениха културния ландшафт не само в града, но и на национално ниво. Оказва се, че моделът за организиране на Нощта, чието начало е поставено през 1997 г. в Берлин,е правилната формула за активизиране на публиките и институциите в България. И резултатът се вижда след десет години.
Нощ в развитие
За десет години базовите факти за Нощта са добре известни – септември в Пловдив, Веселина Сариева и фондация „Отворени изкуства“, десетки локации, стотици участници, хиляди посетители. Една равносметка обаче изисква повече от числа, както и един по-задълбочен поглед. През 2005 г. е първото издание на Нощта, в което вземат участие основните музеи и галерии в града. За провеждането на събитието съвсем логично е избран септември – онзи (доскоро единствен) месец в годината, когато броят на културните събития прехвърля неколкократно средната норма за годината. През онази далечна година събитието е, разбира се, groundbreaking – ново, нечувано, предлагащо на хората съвършено нов начин за преживяване на културата. Като всяко новаторско и стойностно начинание, и това набира бързо скорост. Няколко пъти се правят плахи опити то да се разгърне и да се разпространи и в други градове. Именно така и аз, още ученичка в Стара Загора, за първи път бях на културно нощно странстване. В град, където културата си ляга с кокошките, без стопроцентова гаранция, че ще се събуди отново в близките месеци, Нощта беше още по-ново, още по-необичайно и променящо погледа на публиката събитие.
Опитите за преместване на Нощта в други градове бързо замря (за щастие). Не защото на друго място няма как да се случва подобно събитие, а защото пловдивската Нощ се насочи в друга посока – не да бъде познатият модел, който може да се копи-пейстне навсякъде, а да бъде уникален пловдивски феномен. Нощта, от една страна, се превърна в бранд, от друга, прерасна от инициатива във фестивал. И това именно я отличава от Европейската нощ на музеите и галериите, която се провежда в цяла България, например. Пловдивската е съобразена със спецификите на града, с културните му традиции и навици, но освен това, тя поражда и съдържание.
Нощта като генератор на промени и съдържание
Като начало, пловдивската нощ не е нощ на отворените врати. Всеки участващ музей или галерия се включва със свое собствено събитие, което се случва само тогава и е различно от целогодишната програма. Въведените преди две години реформи в Нощта със създаването на позицията „артистичен директор” на събитието канализираха именно тези енергии и желание да се продуцира специално съдържание. Тогава се въведе и новата процедура за кандидатстване за участие. Всеки може да кандидатства със специален проект за финансиране от общ паричен фонд. Най-важната добавена стойност на тази процедура, която, между другото, е отражение на вече дългогодишната тенденция в западните страни за проектно ориентиране на културния сектор, в дългосрочен план е изграждането на капацитет сред институциите и частните галерии. В България, където все още културата разчита на стабилен годишен бюджет, който не зависи от фактори, като събития, посещаемост, имидж и т.н., подобна процедура е крачка към по-доброто усвояване на проектния модел на финансиране – практически и ментално – да се разбере, че финансовите средства на една институция не са фиксирана величина и че могат да бъдат увеличени с малко работа, новаторска мисъл и желание. Един интересен пример от тази година е участието на Читалище „Алеко Константинов“ (между другото, далеч не единственият пример за изключително активно читалище в Пловдив), организирало специален проект, по който беше привлечен като партньор и Италианското посолство в София. Малък пример, който обаче показва, че Нощта се превръща и в генератор на енергии за развитие, създаване на партньорства и стремеж към повече.
Освен усилената работа с музеи, галерии, културни институции, Нощта въвлича в цялото културно случване и клубове, заведения, магазини и всякакви други градски пространства. И те отново организират свои специални проекти – изложби, четения, прожекции, пърформанси, концерти. Изгражда се мрежа от културни продуценти и консуматори на много различни нива, което си е още една от важните добавени стойности на Нощта. Това се мултиплицира и от интердисциплинарната мрежа от участници от други градове и страни. И именно това свързване на професионалисти от различни сфери на национално и международно ниво е още един от аргументите, че Нощта изгражда капацитет в Пловдив. Контактите, партньорствата и обмяната на опит са една от основните крачки към развитието.
Другата посока на „генериране“ на съдържание са специалните проекти, които се организират от фондация „Отворени изкуства“. През 2012 г. беше направен и първият сериозен опит Нощта да продуцира съдържание под формата на едноседмична изложба за съвременно изкуство с куратор Вера Млечевска. „Ритуали на обичайното“ от програмата „Град и публични пространства“ включи няколко точки в града, на всяка от които беше представена работа на различен художник. Имаше участия от България, Чехия, Турция, САЩ. И резултатът беше една паралелна програма, която (за мен поне) имаше и правилният формат. Нощта е винаги кратка, особено пловдивската, но това си беше един подарък на време – удължаване на нощното културно чувство. Изненадващо програмата „Град и публични пространства“ на другата година отново си беше там с традиционните вече за Нощта събития, но без кураторски и по-дълъг проект. За десетия юбилей организаторите отново се върнаха към този модел с „Тъмната страна на Нощта“ – кураторски проект на колектива „Изкуство – Дела и документи“. Със съдържание бяха изпълнени шест емблематични пространства от Алтернативната карта (също проект на „Отворени изкуства“ и арх. Владислав Костадинов и Студио 8 ½). Но отново само за две нощи...
Публиката като проблем
Едва ли нещо в България, особено в сферата на културата, може да съществува без скандали, върли критики и интриги. Нощта не е изключение. За последните десет години отзивите покриха целия диапазон от възхвала до критики и пълно заклеймяване. Интересното е, че напук на изливащите се по медиите постоянни апокалиптични визии за некултурния „българин“, Нощта има публика – и при това една от най-големите в страната. Само на последното издание, по първоначалните данни (и трудно доказуеми поради спецификата на събитието) Нощта е била посетена от около 60 000 души в двете нощи. Което за някои звучи впечатляващо, за други просто ужасяващо. Чувала съм аргумент срещу Нощта, че за музеите и галериите е не само трудно, но и вредно да имат подобно посещение. Защото хората са много и застрашават сигурността на експонатите, което всъщност си е абсолютно правилно. Но нека бъдем честни, това е практически проблем не на Нощта, а на всеки отделен музей, който трябва да бъде решен вътрешно с уредници, които следят за броя хора. Още по-безумен пък е аргументът, че многобройната публика, която посещава Нощта, в голяма степен дори не се интересува от съдържанието в музеите и галериите, че хората са на събитието повече за купон, отколкото за култура. Независимо какви са подбудите, хората са тук. 60 000. Освен това, никой директор на музей не е длъжен да прави психоанализа на посетителите си, а да им предостави достъп, да ги заинтригува и да се надява, че ще бъде достатъчно, за да се върнат хората в нормалното работно време, да платят входната такса и да разгледат задълбочено експозицията. Не е ли точно това целта на Нощта? Тя е шанс да се изгради една връзка на доверие между институция и публика. И тук още един от добрите примери – Музеят на авиацията и космонавтиката в Крумово. Това е уникален по рода си музей, в чиято колекция са самолети, останали единствени в България и в света, капсулата, скафандърът на Георги Иванов, колекция, проследяваща цялата история на българската авиация. Този музей, доскоро напълно непознат сред хората в Пловдив, миналата година започна регулярното си участие в Нощта. Две нощи по-късно музеят започва да става все по-разпознаваем, хората стоят на опашки на паркинга на „Тримонциум“, за да чакат бусовете до Крумово. И макар често да се пренебрегва, особено от държавните институции, имиджът е основополагащ елемент за разработване на един работен културен модел. Защото, колкото и да ни се иска да вярваме, че изкуството може да съществува във вакуум – да си стои в музея и толкова – това просто вече е невъзможно. Такива са времената. Преди няколко години, например, градската управа на Хамбург реши да затвори стогодишния музей „Алтона“ заради бюджетни съкращения. И то не защото има някакъв проблем с музея, а защото няма раздвижване, няма го подходът към големи масови събития, както, например, при музея за изкуство и занаяти (пак в Хамбург), който обикновено е сред най-посещаваните институции в града. След усилени протести музеят „Алтона“ беше запазен, но примерът е ценен с това, че показа как никоя институция не е в безопасност. Статиката отдавна вече не е възможна. Културата трябва да бъде активна, достъпна и да дава възможност и на самата публиката да бъде активна.
И още по темата за „проблема“ с публиката: преди години случайно бях попаднала на едно грозно-комично четиво, в което най-крайно се оплюваше Нощта. Содом и Гомор! Улиците са покрити като мравуняци с хора, въздухът е тежък и непоносим, навсякъде младежи, които се кикотят и наливат с алкохол, родителите са в паника за децата, а най-лошото е, че има така много събития и така много хора, че нито можеш да решиш какво да посетиш, нито можеш да стигнеш до него! Разбира се, че има много хора, че е претъпкано и малко дразнещо, даже клаустрофобично, но, предвид цялостната картина, всичко би трябвало да може да се прости. Всичко това е далеч по-поносимо от представата за един мъртъв културен пейзаж.
Културата в Пловдив вече е Нощна
Колкото и да се опитвам да избягам от изтъркани хвалебствени думи, няма как да не призная, че Нощта промени облика на Пловдив и на културата в него. Тя се превърна в добре разпознаваем културен бранд, с който градът привлича хора от цяла България за една нощ. Именно това мащабно събитие на „споделяне“ на културното пространство в Пловдив зададе тона на отвореност и достъп, отварянето на старите институции към млади хора, отваряне на младите хора към традиционна култура; промотирането на нови и малко познати форми на изкуство и непознати за местната публика съдържания; представянето на неочаквани за гостите на града комбинации от събития, градска среда и културна инфраструктура. Но и една от най-ключовите функции на Нощта – за своите десет години история, тя се превърна в едно от основните доказателства, че културната децентрализация и изваждането й извън столицата е възможно. В този смисъл, Нощта се превърна и в едно от първите мащабни културни събития в Пловдив, които показаха и на институционалната власт, че културата има реалния потенциал да променя града и че нейните добавени стойности могат да бъдат не само морални и ментални, но и материални. И така, Нощта изигра важната роля да убеди властта, че инвестицията в култура не е напразна.
За десет години Нощта на музеите и галериите – Пловдив, ни най-малко не се е изхабила. Както вече споменах, тя не е просто инициатива на отворените врати, а фестивал, който продуцира съдържание и вече има доверието на една многохилядна публика. Разбира се, има още много, което може да се постигне, но, така или иначе, десетгодишната история многократно е показвала, че Нощта има способността да се променя, подобрява и приспособява. А постигнатите резултати са най-вече за града и културния живот в него.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
