Поглед към себе си от едно друго място
- Какво за теб е другото място, към което ни отведе наскоро с изложбата си в галерия "Арте"?
- Изложбата Едно друго място крие ключ към нови посоки. Приятели, колеги и колекционери знаят, че сякаш бях "потънала" в Каварна. Всъщност, все още съм вглъбена в пустите плажове, в морето и в самотните къщи. А другото място е своеобразно отклонение от този път. То винаги е седяло пред погледа ми, било е там – пред прозореца на ателието ми във Велинград. Всяко лято, през най-плодотворните месеци в годината, там аз рисувам морето и чадърите, като че ли шизофренично. А гледката през прозореца е уникална. И реших да се отдам на изкушението. Може да звучи някак формално, но не винаги това, което виждаш, е това, което виждаш.
- Цветовете ти са доста нетипични – за теб са знакови хармониите в синьо, зелено, сребристо, зеленикаво, а сега те виждаме в царството на червените нюанси. Какво влагаш в тези цветове?
- Не съм мислила тези цветове предварително. Това е моята реакция на усещането за това място. Винаги съм споделяла, че за мен водещо е не изображението, а внушението. Изключително важно е човек да бъде искрен и открит и аз съм откровена с публиката. Не търся шарената, лековата красота. Работя по няколко картини, оставям ги, минава време, доработвам ги, отлежават. Всяка картина има много животи, тя непрекъснато се преражда, докато достигне до крайната точка. Другото място е многоаспектно, защото акумулира насложените впечатления.
- Картините ти носят нещо магично, за мен са пропити с очакване. Какво влагаш в съчетаването на натюрморт и пейзаж?
- В тези натюрморти е заключено липсващото присъствие на човека. Както и в затворените, свалени чадъри. Поставих си за цел да направя натюрморт по натура. Това бяха трите единствени дюли в моя двор, които съчетах с любимите ми нарове и смокини. Комбинацията ми носи някакво блаженство. Когато довършвах картините, вече не ме вълнуваше натурата. Дюлите се бяха свили като въглени, смокините спаружени, само наровете бяха оцелели. Дадох си сметка колко сме щастливи, че можем да задържим мига чрез изображението.
- Учила си при Иван Кирков. Това неминуемо е белязало творческото ти развитие. Какво ти е повлияло най-силно, за да търсиш цвета?
- Първата основна крачка в живота ми в тази посока дължа на моя баща, Дило Дилов. Приспивана съм с Матис, Бонар и Дерен. Досега пазя картината, която седеше над леглото ми като малка – пейзаж на Дерен. Оттам идва и погледът към прозореца. Отраснала съм в ателието на баща ми и за мен винаги в живописта водещ е цветът. Навремето гледах колегите ми как виртуозно играеха с формите. За мен формата е била проблем, който трябваше да преодолея. Още от малка съм търсила колоритната хармония. Към това се добавиха и уроците на Иван Кирков, които са оставили несъмнено голям отпечатък върху развитието ми. Един завет запомних от него за цял живот и той е свързан с водещата роля на натурата. Няма по-ценно от това да вземеш емоцията, живеца, енергията от мястото, което рисуваш.
- Какво си кодирала като послание в изложбата?
- Другото място е ключ към нови емоции. Аз съм човек, който постоянно се съмнява. С тази изложба се чувствах малко несигурна, защото се представям с нещо различно. Целта й беше всеки да намери своето друго място.
Разговаря Даниела Чулова-Маркова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
