Просто следете парите
Днес всички говорят за възможни атентати в самолетите. Във вторник пък супербарктерия заплашваше да ни върне в Средновековието. През миналия уикенд главното беше опасността от контролирането на мислите с помощта на интернет, но пък по-миналия ни занимаваха с вредните плодови сокове. За машината на страха няма прегради, тези, които я управляват, нямат срам.
Ако вчерашното „заплаха от скритите бомби” беше изтичане на информация, журналистите щяха да бъдат обвинени в предателство: как е възможно да се предупреждават терористите, че властите знаят за новото им оръжие? Обаче разни неназовани чиновници спокойно си разсъждават за „глобалната заплаха” от терористи със скрити в телата им бомби, говорейки, че тази технология била изпитана в Сирия. Експерти обясняват по БиБиСи кои групировки се занимават с това. Администрацията на Камерън потвърждава, че „съществуват терористични организации, които се стремят да навредят на Британия, на нейните граждани и съюзници”. Не споря, че съществуват, но защо за това се говори тъкмо сега?
Ден по-рано, на пресконференция, Камерън повдигна друга тема, за да излекува европейската си обида с антибиотици. Опита се да изплаши Жан-Клод Юнкер с „много сериозната опасност” от супербактерии. Премиерът говореше за „десетки хиляди жертви”, „невъобразими сценарии” и за времена, когато „леките одрасквания ще започнат да убиват хора, ако не се вземат навременни мерки”, при това, мерките ще ги взима, разбира се, той. Сега създава специална комисия.
Как да реагираме на цялата тази продукция на фабриката на страха? Премиерите влизат на секретни съвещания едва ли не от телевизионния екран, за да се върнат оттам със страшни новини за нови опасности, подкрепени винаги от „достоверните сведения” от двата най-надеждни съюзника на правителствата – военнопромишления комплекс и голямата наука и/или фармацевтичните компании.
Най добрия съвет към всекиго, който иска да разбере какво става в политиката, даде навремето осведомителят „Дълбокото гърло”: „Следете за парите, просто следете за парите”, беше казал той. Всеки път, когато виждам поредното плашило за публиката, за мен е интересна именно финансовата страна. Обаче за нея рядко се говори.
С плашилата от сферата на сигурността (от „опасност от терористи по време на коледното пазаруване” до „ракетна опасност по време на Олимпийските игри”) всичко е повече или по-малко ясно. След края на Студената война тероризмът стана насъщна храна за армии, полиции, разузнавания и други от този бизнес. Говори се, че в последно време и авиокомпаниите, и пътниците са започнали да недоволстват от глупавите проверки и опашките. Значи е време да ги поставим на място – оттук и „новата терористична заплаха за въздухоплаването”. Когато обаче наистина се появява нова заплаха, то никой не бърза да я обсъжда публично.
Опитите на Камерън да раздуха паника по въпросите на здравеопазването са обаче много по-опасни. Много от нас и досега вярват на лекарите и учените, смятайки, че те разсъждават логически и премерено, без емоции и паникьосване. Когато говорят за повишаването на резистентността към антибиотиците, аз съм склонен да им вярвам и да се съглася, че са ни нужни медицински изследвания, за да се отговори на тази опасност.
Но колко е голям рискът в действителност? Не знаем. Ние чуваме само силните думи: „заплаха”, опасност”, „бедствие”, „хиляди загинали”. Може да се каже, че в езика ни се появи ново граматическо време – „бъдеще условно ужасно”. Ако на този и този не се дадат достатъчно пари, то „възможно е... може би... вероятно милиони хора може потенциално да загинат” от глобалното затопляне, бури, тероризъм или пандемии.
Никой не ползва така охотно за своите цели тази конструкция, както голямата наука. Към нея прибягват и професионалните асоциации, и изследователските институти, и комитетите, близки до правителството, и фармацевтичните компании. Разбира се, учените винаги са подчертавали интелектуалната си честност – но пък всички имаме нужда да си изкарваме хляба.
В последните години внимателно следя за истерията от заплашващите света пандемии и постоянно ме поразява пълното нежелание на голямата наука да говори за многобройните неоправдали се предсказания, всяко от които ни излезе скъпо. През 2001 г. ни предупреждаваха за „лудата крава”, която ще покоси „до 136 хиляди души”. Това не стана. През 2005 г. главният лекар на Англия предупреждаваше, че птичият грип „може да доведе” до смъртта на 50 – ако не и на 750 – хиляди души. Като цяло, заболелите от птичи грип по целия свят са не повече от 550 човека.
През 2009 г. същият непоколебим лекар предсказа 65 хиляди смъртни случая от свински грип. В разгара на тази (неоправдана) история, спомням си, че министри заявяваха: „Ние, разбира се, не съветваме жените да не раждат, но все пак внимателно планирайте бременността си”. За купуване на Tamiflu и Relenza властите похарчиха тогава повече от половин милиард фунта. При това, още тогава мнозина се съмняваха и в самата заплаха, и в ефективността на тези препарати. Характерно е, че двете най-заинтересувани компании — Roche и GlaxoSmithKline — отказаха да предоставят на експерти материалите от тестовете. Пълната информация бе получена едва миналата година и се оказа, че скептицизмът е бил напълно оправдан.
Когато през 2010 г. Съветът на Европа проведе специално заседание, посветено на заявлението на СЗО от 2009 г. за подготовката за пандемия, което осигури големи приходи на фармацевтичните компании, председателят на Европейския комитет по здравеопазване нарече историята с пандемията „един от най-големите медицински скандали на века”. Журналистите, които се занимаваха с тази тема, изясниха, че в Британия и Америка фармацевтичните компании са оказвали корупционно влияние върху решенията на властите за купуване на медикаменти. Преди две години GlaxoSmithKline, която спечели от „пандемията” около 3.5 милиарда фунта, беше глобена с 1.9 милиарда за даване на подкупи на лекари и заблуждаване на публиката за свойствата на лекарства за деца. Ако журналистите подкупваха по този начин, да речем, полицията, щеше да настъпи истински ад.
Диетолозите също ни радват ежеседмично с поредните безумни декларации. Плодовете са ту вредни, ту полезни, холестеринът ту е вреден, ту полезен, мазнините ту вредни, ту полезни. И всеки път става дума за „научни данни”.
Разбира се, крастави овце има във всяка професия, но обикновено се опитват да се избавят от тях. Британската наука би трябвало да бъде наблюдавана от Кралското общество, но къде да гледа то, когато членовете му откровено преминават границата между безпристрастното изследване и търговския интерес? Всъщност, единствената болест, от която няма никакъв лек, това е паниката. Обаче както властта, така и представители на цял ред отрасли (включително журналистиката), са кръвно заинтересовани от разпространението на именно тази болест.
The Guardian, 3 юли 2014
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
