110 години от рождението на Кирил Кръстев
През 2014 г. се навършиха 110 години от рождението на интелектуалеца Кирил Кръстев – един от последните у нас енциклопедисти, познат на обществеността като есеист, художествен и литературен критик, изкуствовед, популяризатор на природонаучните знания.
В рамките на един месец, от 23 май до 23 юни, Арт галерия „Кирил Кръстев“ в Ямбол, посвети на годишнината изложба на Георги и Иван Ямалиеви, съпътствана от експозиция с документи, свързани с личността и делото на Кирил Кръстев. На фона на тези събития, да говори за него беше поканен изкуствоведът Димитър Грозданов.
Георги и Иван Ямалиеви, родом от Ямбол, са творци, чиито произведения са излагани не само в България, но и в Полша, Германия, Сърбия, Финландия. Те не представят за първи път свои творби пред ямболската публика. През 2009 участваха в петото издание на изложбата „Абстрактни проекции. По стъпките на Жорж Папазов“. Тогава Георги представи инсталацията „Двойствени измерения“, която интерпретира интернет пространството като възможност за подмяна на съществуващата реалност, а Иван участва с три проекта - „Компресия“, „Култура на изнудване чрез доброто“ и „Напластявания“, с които провокира зрителя да бъде активен и да участва в случването на творбата.
В настоящата изложба Георги Ямалиев показа известните вече на столичната публика принтове от проекта му „Цензурирано“ - коментар върху съществуващата цензура в изкуството, провокиран от наложена върху автора цензура.
Иван Ямалиев представи видео документация на своите пърформанси – „Части за живот“, 2005; „Мутация или инициация на терминация“, 2007; и „Култивираната любов е опасна“, 2008, като беше подбрал само отделни акценти от тях.
Решението да бъде представена изложба с творби на Иван и Георги Ямалиеви е своеобразен реверанс към модернистичните влечения на Кирил Кръстев и подкрепата му на модерните за времето, в което е живял, форми. Двамата братя са безспорно най-добрият избор за този случай, тъй като са активно работещи в сферата на съвременното българско изкуство.
Светла Бъчварова, директор на Държавен архив Ямбол, представи архивната изложба – табла с документи из личния архив на Кирил Кръстев (намиращ се в ЦДА), както и два филма от 1979 г. („Ямболски хроники“) - единият, посветен на честване на 75-годишнината на Кирил Кръстев, а другият – представящ пленум на СБХ-Ямбол и Окръжния съвет за култура, Ямбол. Тези филми, заснети преди години от Никола Видев, дадоха възможност, макар и за кратко, Кирил Кръстев да бъде видян в действие. За съжаление, липсваше звук, което ощети цялостната представа на документалните кадри. Светла Бъчварова обърна внимание на последния манифест на Кирил Кръстев, публикуван през 1926 - „Манифест на Дружеството за борба против поетите“, като цитира неговия финал: Изкуството, ако съществува, трябва да бъде винаги ново, дръзко, смайващо, примамливо, могъщо. Нищо, разбира се, няма да го спаси от забвението, но поне няма да угнетява уморения човешки поглед.
Акцент в изложението за честването беше изказването на Димитър Грозданов, който, освен изкуствоведската си оценка за Кирил Кръстев, сподели пред гостите на събитието и чисто човешки спомени, които може би стигнаха по-дълбоко до сърцата на всички.
Извън официалната част, думата беше взета и от хора, който са познавали Кирил Кръстев лично или са имали по-дълбоки интереси и занимания с творчеството му. Ямболските творци, белетристът Любомир Котев и поетът Тенко Тенев, допълниха представата за Кръстев. Първият го определи като „пионер в модерното изкуство, съизмерим със световните източници“, но заключи, че е останал единствен и ненаследен в дейността си - няма я школата. Вторият прочете част от едно писмо на Кирил Кръстев до Стефан Чирпанлиев, с което развесели присъстващите, защото Кръстев, със своя критичен и точен език, споделя: Вие, ямболци, особено ти, откакто взе да ставаш академичен и национален писател, съвсем ме зарязахте като ямболски интелигент и културтрегер. Правите празненства, седмици, чествувания, четения, обсъждания и прочее, на мен не пращате ни хабер, ни покани. (...) Виж сливенци какво правят със своите хора. Аслъ, Георги Йорданов неотдавна публично ми каза, че съм имал една главна грешка - „че не съм от Сливен“...
Събитието беше една равносметка за личността на Кирил Кръстев и неговия принос в българската култура и изкуство, а изводът не беше много положителен – все пак, този ямболец си е отишъл недооценен от собствените си съграждани, а и от цялата българска културна общественост. Както казва Димитър Грозданов в интервю пред вестник „НЕделник” (бр. 21, от 29 май 2014 г., стр. 7), настанало е време да се издирят и напишат спомени за Кирил Кръстев, защото след десетина години вече ще е безвъзвратно късно.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
