ХХ век по шведски
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ (Hundraåringen som klev ut genom fönstret och försvann), 2013, Швеция, 114 минути, режисьор – Феликс Хернгрен, продуценти: Марте Форсел, Феликс Хернгрен, Хенрик Янсон; сценарий: Феликс Хернгрен, Ханс Ингемансон, Юнас Юнасон (по едноименния му роман), оператор Горан Холберг, в ролите: Роберт Густафсон, Ивар Викландер, Давид Виберг, Мия Скарингер, Алън Форд, Георг Николоф и др.
Напоследък ми тръгна на филми с герои от третата възраст, но този надминава всички – и по дълголетие, и по география, и по адреналин. Разказва одисеята на Алан Карлсон – преди и след като избягва от старчески дом навръх 100-годишнината си.
Първо виждаме кафяви домашни чехли (в романа пантофи), после старчески-бебешкото лице на героя (Роберт Густафсон) до котарак, а задкадровият му глас оповестява: „Най-важното в живота ми е Молотов“. Веднага става ясно, че домашният любимец на Алан Карлсон е кръстен на известния коктейл. С него отмъщава на лисица, която сгризва любимеца в снега, а експлозивите са стихията на героя. „Взривявах, взривявах и изведнъж се оказах в старчески дом“. Главната сестра с мъка брои свещите за тортата, а през това време дядото отваря прозореца, скача с чехлите в теменужки, минава през гробище, купува си билет за автобус, татуиран младеж му оставя куфар пред WC, той го повлича, в старческия дом всички крещят името му...
През визиони задкадровият глас на Алан Карлсон ни разхожда из миналото му – от раждането, смъртта на баща му, убит в центъра на Москва, защото си основал собствена република, началото на „експлозивната“ му дейност и подаръка фотоапарат, който не оставя до края. После умира и майка му, той се оказва в психиатрична клиника заради взривяването на търговец, после – в Испания по време на Гражданската война, където спасява Франко и е здраво почерпен от него. След като му писва да взривява мостове, заминава за Ню Йорк и се включва по най-невероятен начин в „Проекта Манхатън”, а Труман му подарява запалката си в мига, когато научава, че Рузвелт е починал... После в тоалетна се запознава със съветския физик Попов, който го отвежда при Сталин и заради Франко е натикан в лагер заедно с Херберт Айнщайн – брата на гения.. По-късно среща и Дьо Гол. И така, животът му минава в пиене, ядене, взривове, бягства.
Междувременно младежът с татуировките го намира при Юлиус (Ивар Викландер) – началник на затворена гара. Момчето е агресивно и в крайна сметка – замразено. В куфара се оказват 50 милиона крони. Мафиоти го издирват, gsm-и прегряват, босът им (Алън Форд) беснее. По следите на Алан Карлсон се втурва и полицай... А нашият герой се сприятелява със слон.
Двете сюжетни линии вървят паралелно, макар и несъразмерно. За разлика от флешбека, съвременната е банална. Майстор на комедийни тв-сериали, Феликс Хернгрен е поканил за сложната роля 49-годишния актьор Роберт Густафсон, наричан „най-смешния човек в Швеция”. И с грим, хъс и размах е създадена шеметна черна комедия, където през лудешкия окуляр на Алан Карлсон какофонично се оглежда световният ХХ век. Смехът, абсурдът и авантюрата са в експлозивен кипеж. За разлика от романа на Юнас Юнасон (ИК „Колибри“, 2013), тук са спестени срещите на героя с Мао и Ким Ир Сен, но и без тях филмът е въздълъг, както сме свикнали напоследък.
Въпреки че се смях без задръжки, не мога да не отбележа, че „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ напомня своеобразен мелез от „Форест Гъмп“ на Робърт Земекис и „Гепи“ на Гай Ричи. И поотделно всеки от двата филма е по-изобретателен от новия. Но не само заради приказната фамилия Карлсон (по великата му сънародничка Астрид Линдгрен), този филм притежава някаква приказна лежерност.
Също като „Момичето с драконовата татуировка“, и той е екранизация по шведски бестселър. При това, книгата на Юнас Юнасон била надминала успеха на трилогията „Милениум“ на сънародника му Стиг Ларшон. Не знам дали и филмът „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга“ ще се прослави така, но вече обира зрителските симпатии по фестивали.
Остава да дойде и тук. Може би на Киномания?!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
