Музика от Чехия
Заглавието „Чешки мечти” е на международен проект, който има за цел да представя чешката музика в други европейски страни. Тук, на „Варненско лято”, той означи два от камерните концерти на фестивала. В словото си преди първия концерт заместникът на чешкия посланик Томаш Хробак симпатично напомни популярния за родната му страна девиз: „Всеки чех – музикант!” А концертът на чешкия струнен квартет „Графе” и цигуларя Йозеф Шпачек показа творби на музикалния ХIХ век в Чехия, събрали в едно виртуозност и драматургична изваяност, инструментална фантазия и звуково наситена камерност.
Името на Хайнрих Вилхелм Ернст днес се знае от малцина, а в средата на века на романтизма той е бил централна фигура – далеч не само изключителен, но самоцелен виртуоз. Благодарение на Ернст са били изсвирени всички струнни квартети на Бетовен. Йозеф Йоахим го смята за най-големия цигулар, който се е раждал, свирил е с Шопен, Лист, Вагнер, Клара Шуман, композирал е творби, които са били репертоарни за Енеску, Сигети, Хайфец, Щерн... Една от тези творби, красиво изваяната Полонеза за соло цигулка и квартет, бе изпълнена с впечатляваща инструментална сръчност от Йозеф Шпачек в тембристо партньорство с квартета. Шпачек има ярък, пробивен звук, фразира елегантно, както го изисква пиесата, и с лекота „прескача” високите бариери на задължителните каскади от виртуозни елементи. Още една рядка пиеса със строга, събрана лирика, пиеса на Йозеф Сук, бе подарена на публиката – Медитация върху старинния чешки хорал от ХII век „Свети Венцеслас” от Йозеф Сук. Майсторско гласоводене на инструментите в струнния квартет, красиви регистрови съотношения и полифонично представяне на основния хорален мотив. Кулминация на концерта бе Струнният квинтет на Дворжак. Творба, реализирала желанието на своя създател да напише „нещо мелодично и семпло”. Музиката е писана в Айова, тоест, тя е част от американския период на композитора. Квинтетът е познат сред музикантите като виолов квинтет, защото към състава на струнния квартет се добавя още една виола (тук в ръцете на Йозеф Шпачек). Спокойна красота, дълги линии, забележителни в лиричната си монологичност сола на първата цигулка и на добавената виола... Много хубава музика с лирически смисъл, представена естествено, без патетика в артикулацията – просто едно споделяне, дарена интимност в непосредственото и радостно квартетно общуване, с темпова прецизност и впечатляващ колорит.
Клавирното дуо Ардашев – Игор Ардашев и Рената Ардашевова, изведоха като акцент в програмата си за пиано на 4 ръце видоизмененията на танца. Този втори концерт от чешкия проект заложи повече на по-лекия, по-курортен характер на музиката. С което много зарадва любителите на популярната класика. Все пак, едно по-непознато име – това на чешкия композитор и музиколог Вит Зоухар (1966), „проби” класическата дантела с кратката, сръчно написана пиеса „Страшен сън”. Аналогиите с парче от „Красавицата и звяра” на Филип Глас бяха неизбежни. Най-привлекателна звуково бе Испанската рапсодия за пиано на 4 ръце от Равел – с активно колориране и внимателно детайлизиран педал, който „изнесе” интригуващото хармонично разнообразие в пиесата.
Мусоргски, Шостакович, Метнер и Гаврилин – руска музика в чест на 175-годишнината от рождението на Модест Мусоргски бе избрала пианистката Жени Захариева. В избора й имаше репертоарни за България рядкости като Сонатата на Метнер „Спомен” (Воспоминание), която може би само тя свири от години и която публиката прие с интерес. „Афоризми” на Шостакович и „Картини от една изложба” на Мусоргски бяха централните пиеси в концерта. А изявата на 15-годишния Фидоси Керчев – талантливо момче от Разград - съвместно със Захариева в също непознатата за публиката Соната за 4 ръце на Модест Мусоргски и „Тарантела и Марш” из балета „Анюта” на Валери Гаврилин обагри концерта с обещание за едно интересно развитие.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
