Корморан и Робин – за дълго
Робърт Галбрейт. „Зовът на кукувицата”. Превод от английския Надя Баева. ИК Колибри, С., 2014
През 2012 г. никому неизвестният писател Робърт Галбрейт изпраща ръкописа на своя първи роман, „Зовът на кукувицата”, до множество британски издателства. Повечето от тях изобщо не му отговарят; все пак Sphere приемат романа и го публикуват през април 2013. Тиражът от 1500 книжни бройки е стандартен за неизвестен автор; той е разпратен по книжарниците, придружен с добра рекламна кампания. За три месеца са продадени 450 книги, а рецензентите все още не са решили дали трябва да реагират. След това, на 14 юли, „The Sunday Times”правят сензация в резултат на електронно изтекла към тях информация. Дебютантът Галбрейт е всъщност свръхпопулярната авторка на „Хари Потър” Дж. К. Роулинг. Читателите изпадат в истерия. До края на деня е изкупен целият стартов тираж, а копията, подписани от автора „Галбрейт“, започват да се търгуват на черно по цени между три и пет хиляди лири. В следващите няколко месеца събитията протичат главоломно: продадени са десетки хиляди копия, а в класацията за най-четени книги на Амазон „Кукувицата” прескача от скромното 4709-о на престижното първо място. Роулинг осъжда правната агенция, от която е изтекла информацията, за сериозна сума и дарява парите на фондация за подпомагане на пострадали военни. Заваляват рецензии, в които не липсват и съжаления като това на Дейвид Кадлър в „The Huffington Post”: „Бих искал да мога да кажа, че съм бил сред малкото храбреци, прочели „Зовът на кукувицата”, преди да се разкрие истинската идентичност на писателя с псевдоним Робърт Галбрейт....“. Уви, за храброст е вече късно, затова пък критиката е доста по-щедра (дали не и от угризения?) към Роулинг в сравнение с оценката за „Вакантен пост”. Романът е определен като класическа, добре написана „мистерия“, „свежа и забавна“, правят се сравнения с класици на жанра като Чандлър и Хамет, а „майсторската развръзка“ възкресява спомени за Агата Кристи. „Зовът на кукувицата” в действителност е много далече от традициите на американския криминален роман. (Почти едновременно с него Колибри издадоха и „Проклятието на Дейн” от Дашиел Хамет, така че читателят може да направи сравнение „от първа ръка“.) Задължителният за жанра герой-детектив при Роулинг е подчертано и детайлно психологизиран; неговият образ, неговите преживявания са не по-малко важни за наратива от развитието на криминалната фабула. Корморан Страйк представлява екзотичен влог в галерията на частните детективи не само със своето име, но също така с произхода (незаконен син на скандална мега-рокзвезда) и професията си (ветеран от военното разузнаване в Третия свят). Въпреки развлекателните традиции на криминалното четиво, Роулинг го обогатява с интереса си към проблематиката на английския социално-битов роман. За разлика от „Вакантен пост” (животът на „малките“ хора) обаче тук на фокус попада шумният, скандален и бохемски, но всъщност самотен и тъжен свят на звездите от шоубизнеса и модата. Действителността е представена с типичния за писателката детайлен и дескриптивен стил. Свежест полъхва откъм хумористичното, на места сатирично отношение към нравите на английската аристокрация. Двойката герои-търсачи, която се формира с последователността на сюжета – Корморан и Робин – отвъд забавната асоциация с два вида пернати (робин на английски означава червеношийка) възкресява една дълга и популярна традиция, от Шерлок Холмс и д-р Уотсън до Батман и Робин. В края на този роман тя е току-що утвърдена, но с очевидно продуктивен повествователен потенциал, а това е знак за възможно бъдеще отвъд последната страница. И наистина, Дж. К. Роулинг признава, че предвижда поредица от криминални романи, в които ще продължат да присъстват Робин и Корморан Страйк. Вторият от тях дори трябваше да се появи през юни тази година, но все още не сме го чули-видели. А този, който имаме, се чете увлекателно и със своите четиристотин и петдесет страници голям формат е в състояние да запълни поне седмица от лятната ни ваканция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
