Владислав Икономов (1938 – 2014)
И проф. Владислав Икономов ни напусна! Това се случи малко, след като навърши 76 и Милко Лазаров му благодари публично като на свой учител, вземайки първата награда за „Отчуждение“ на Българската филмова академия.
Беше болен. Не само физически. Измъчваше го българският хаос. И глобалната смяна на културните критерии. Полски възпитаник и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, Владислав Икономов ще си остане ерудитът на българското кино – цитираше класици и епизоди, иронизираше авторитети и тези. Знанията му бяха енциклопедични, любовта към полската култура - пословична. Формирал е режисьори, за които е кумир. Свиден авторитет е и за такива като мен, които не са го слушали на лекции, но са имали привилегията да общуват по-отблизо с него. Отстояваше мнението си без патос, но с непоклатима ирония – дори изобщо да не си съгласен с него, го приемаш.
В богата му филмография има различни филми – и игрални, и документални; и драми, и комедии, и криминалета. Умееше да прави интелигентно и зрителско кино. „Гибелта на Александър Велики“, „Скорпион срещу дъга“, „Фильо и Макензен“, „Уони“, „Пет жени на фона морето“, „Виетнам е близо"; „София на колела“... А над всички се извисява изтънченият, пропит от безизходица и недосегаем за времето „24 часа дъжд“, който БНТ излъчи по тъжния повод. Заради този филм момчета са искали да станат режисьори и са кандидатствали при проф. Икономов (бр. 37 от 2013).
Когато престана да снима филми, прописа книги. А напоследък виждаше трудно и живееше по-изолирано, отколкото беше свикнал. И пак бе по-осведомен от хора с прекрасно зрение и светски кипеж.
Миналата година го чествахме, а проф. Икономов бе бляскав и мрачен. В последния ни разговор каза: „В България са най-сладките деца и най-красивите момичета. Друго няма. То и по-рано е нямало, де. Тъй като ние сме сега на пангара, ни се струва, че по-зле няма. Имало е. Светът по някакъв начин изпълзява. Какъв – не знам. Знам обаче, че това става с много болка. И че всъщност усилията трябва да бъдат насочени към облекчаването на тази болка – тя не може да бъде премахната. Говоря в глобален аспект, но що се отнася до сферата, която нас ни засяга по-отблизо – културата и в частност киното, системата на филмопроизводство, която съществува в момента, е престъпна.” („Култура“, бр. 26 от 2013)
Сбогом, Професоре! Незабравим сте!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
