Когато чудесата се случваха
„Докато нашите приятели четяха митовете и легендите, събрани от Николай Кун, ние ги живеехме”, заяви проф. Иван Станков на софийската премиера на своите „Спомени за вода Dm”, издадени от великотърновското издателство „Фабер”. Ако се доверим на автора, днес всичко е разколебано – затова „Спомени за вода” не съдържа нито спомени, нито разкази, нито роман, нито дори некролог; тя всъщност е Ноевият ковчег на литературния историк, познат с изследванията си на Разцветников, Димитър Талев и Борис Христов. Пред нас действително е по-голям разказ, за по-голяма смърт – и това далеч не е само смъртта на едно митично крайдунавско село. „Спомени за вода” на Станков даровито препраща към творчеството на Йордан Радичков и Васил Попов, както и към разказите на Емил Андреев, който каза пред публиката: „Този свят беше и беден, и гладен, вънкашно объркан от неприсъщи нам чужди практики, но вътрешно богат, с воля за оцеляване и спасителна наслада от простото човешко наслаждение все пак да се живее. Героите на Иван Станков, населяващи безименното крайдунавско Село, са обобщени образи на една епоха, когато хората все още вярваха в чудеса. И те се случваха”.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
