Натурата под нас...
Какво ли ще се случи, ако променим енергийния източник, намиращ се дълбоко в недрата на земята? Дали ще се поддържа коренът на човека жив, докато мигрира в различните краища на планетата? Как се интерпретират уроците по творчество и как се моделират те по-късно в художествени идеи, ако променим геолого-географската зона, в която творецът се намира?... Отговорите на тези въпроси идват с международен научно-художествен проект, дело на американския художник с български корен Йонко Иван (Стоянов). Проектът се нарича „Геоложки пулс”, а представянето му беше наскоро в Регионалния исторически музей - Стара Загора.
„Геоложки пулс“ се основава на теорията на 53-годишния учен-концептуалист Иван Стоянов, работещ в Торонто, Канада. Според нея, културата е феномен на природата, а ние сме обусловени на квантово ниво какво да харесваме от т. нар. световен хидрогеоложки поток, завихрящ се от Марианската падина, преминаващ като спирала през три континента – Азия, Европа и Северна Америка, и стигащ до Северния полюс. Според теорията, именно световният хидрогеоложки поток, или по-точно вибрациите на Земята, които непосредствено са наситени с информация, влияят на творците и на творчеството им в различни точки на планетата.
Йонко Стоянов визуализира тази концепция със средствата на живописта. Чрез монументалните си картини създателят на проекта проследява и приемствеността на поколенията в изкуството сред академичните среди. Изследват се влиянията на природата в платната на Дечко Узунов, Найден Петков, световноизвестния Христо Явашев. В изложбата бяха включени и артефакти, съхранявани в музея в Стара Загора, служещи като доказателства в подкрепа на теорията, които ще бъдат показани следващата година в парижкия Лувър. Можеха да се видят още концептуалните разработки в художествената литература на канадската специалистка в областта на литературните изследвания Яна Стоянова, експеримент на бесарабската българка Йона Тукусер, художник и потомка на род от обкръжението на Чингис Хан, платна на Иван Генов, Стоян Божилов и др.
Всъщност, „Геоложки пулс“ предлага на вниманието на аудиторията една набираща популярност тенденция, а именно разработването на гранични форми на съвременно и конвенционално изкуство, които все повече обединяват научната с творческата сфера. Плавното преливане от сухата научна фактология, която се избистря пред погледа на зрителя посредством прийоми на изкуството, се превръща в реална и актуална форма, отговаряща на събитийното ни настояще. Актуална рефлексия на сега случващото се е изкуството да „тежи“, подплатено от научните данни. „Геоложки пулс“ транскрибира оригинална теория за връзката на цивилизациите с геологията на територията на България. Прави мост между наука и изкуство, като резултатът от всичко това е необичайна геолого-културоложка разработка. Цел на събитието е предизвикателство за размисъл, за да се отговори на някои въпроси относно фундаменталната ни връзка с натурата под нас. Какво земята ни дава и какво ни се отнема, ако се опитаме да идем на „друга“ земя? Идеята, че „камъкът си тежи на мястото“, се сблъсква и допълва с наситената символика на знаковото „дърво без корен“. Проектът се опитва да не размива границите. Той показва как именно границите и „различната“ земя влияят на творците и творенето. Опитва се да ни подчертае съвсем ясно, че ако напуснем „своята“ си земя, тя си взима от нас и от моженето ни, което няма да е същото на онази, „чуждата“, защото тя вибрира с различни честоти. Тя има конкретен енергиен фон, влияещ върху физиологичните и психологичните функции на човек, отразяващи се на изкуството.
Изложбата подчертава, че творчеството не става по-лошо или по-добро със смяна на локацията, а става различно, защото променя своя генетичен код. Проследяването на пътя, на тази различност и промяна е основният позитив, който ни носи „Геоложки пулс“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
