Европа е ударена право в сърцето
- Господин Хабермас, как оценявате събитията от последната среща на върха в Брюксел?
- Като още едно доказателство, че е очевидно, че в този кръг правителствени ръководители няма нито един политик – мъж или жена, който да е готов и да е в състояние да се измъкне от рутината на ежеднавната властова игра и да се настрои спрямо една ситуация, която изисква нови отговори.
- Разбирате лизащо възраженията на Дейвид Камерън и Виктор Орбан не бяха формулирани още при номинацията на Жан-Клод Юнкер?
- За другите правителствени лидери тези очаквани възражения вероятно са добре дошли. Ангела Меркел месеци наред се съпротивляваше на номинацията за „върховен ръководител”. Това номиниране действително даде тласък към демократизация, от която тя явно се страхува. Това е също причина, поради която изолираната досега институционална Европа попадна сред вихъра на поляризираните волеизяви на своите граждани.
Европейският парламент за първи път получава действителна легитимация. И то именно заради това, че след ожесточен сблъсък на мнения противниците на Европа получиха места и гласове, с които да събудят заспалите привърженици на Европа. Така се разделят овни от овце. Човек се пита на чия страна е всъщност фракцията на Европейската народна партия, която дори не се осмелява да подкрепи собствения си кандидат Жан-Клод Юнкер. А докато християндемократите у дома си, в Германия, все още се перчат като партия-привърженичка на Европа, тяхното партийно семейство в Европейския парламент явно изобщо не мисли да изключва от редиците си „приятели” като депутатите на Орбан и Берлускони - отявлени противници на Европа.
- Може ли при определянето на председател на Комисията да се действа срещу волята на Великобритания и Унгария?
- Процесът има политическа и правна страна. За пръв път имаше европейски избори, които поне донякъде да заслужават да се нарекат политически. От една страна бе признатата в цяла Европа алтернатива между Юнкер и Шулц, а от друга - принципната алтернатива между тези двама привърженици на интеграцията и привържениците на ограничаването на европейските институции. Затова ръководството на Парламента самоуверено излезе с недвусмислена декларация за намерения, с чийто резултат според закона Съветът на Европа задължително трябва да се „съобразява” при предложението си за председател на Комисията, който трябва да се избере от Парламента.
И какви са реакциите на нашите правителствени ръководители на това ново начало? Те укрепват стените около една самозабравила се изпълнителна власт, която изградиха по време на кризата, присвоявяйки си пълномощия по недемократичен начин. За да я защитят от уж ирационалния народен гняв. Надявам се все пак в Европейския съвет да се стигне до промяна на мненията. Ако тази компания наистина излъчи друг кандидат за ръководния пост, различен от двамата най-силни, тя ще удари в сърцето европейския проект. Защото оттам насетне от нито един гражданин няма да може да се очаква участие в европейски избори. Смятам обаче, че подобен акт на умишлено разрушаване засега е изключен по правни и конституционни причини.
- Защо?
- Лисабонският договор за щастие издигна бариера пред отвратителната шуробаджанащина, която наблюдавахме последния път. С избора на Барозу и Ван Ромпой Ангела Меркел и Никола Саркози наложиха преди пет години своите уж покорни слуги (макар и да се излъгаха в характера им). Сега Европейският съвет трява да предложи председател на Комисията с квалифицирано мнозинство. Но както казах, предложението му е част от една разумна и премерена процедура, според която трябва да бъде избран или неговия кандидат, или кандидата на Парламента. Заради това изискване за одобрение предложението предварително трябва да е съобразено със съотношението на силите в Парламента.
Положението е такова, че може да бъде предложен само онзи от двамата най-силни кандидати, за когото има основателни изгледи, че ще обедини мнозинството от парламентарните гласове. Ако някой от правителствените шефове настоява на правото си на вето въпреки тази демократична повеля, която идва от буквата и духа на договорите, останалите членове на Европейския съвет трябва да му препоръчат неговата държава да излезе от Европейския съюз. Иначе биха рискували собствената си репутация на демократи и биха нарушили задълженията си на представители на един конституционен, подчинен на повелите на демокрацията Европейски съюз. В най-крайния случай - при изострен докрай, невъзможен за разрешаване конфликт - все още остава възможността за повторно основаване на Европейски съюз в досегашните институции. Заплаха, против която и господин Камерън едва ли може нещо да направи. Така и така във Великобритания вече са назрели нагласите за излизане от ЕС.
- В много страни евроскептичните и настроени против Съюза партии се засилиха. Какво е необходимо за Комисията и какво за европейската политика?
- Със сигурност е необичайно, че много повече от една десета от депутатите в Парламента, в който са избрани, искат да го премахнат или да ограничат правата му. Но тази аномалия е само отражение на обстоятелството, че се намираме насред един оспорван процес на конституционно развитие. Смятам, че е добре, че противниците на Европа са намерили форма, с която да покажат на политическите елити необходимостта най-после да включат населението в процесите на обединение.
Десният популизъм принуждава към превключване от досегашния модел на елитите към участие на гражданите. Това може само добре да се отрази на Европейския парламент и на влиянието му върху европейското законодателство. Друг е въпросът за въздействието върху вътрешнополитическите - националните сцени на държавите-членки. В някои страни може да възникне опасността партиите да се уплашат и да поемат курс към нагаждане, като например Християнсоциалистическия съюз в Германия.
- С ужас разбрахме колко много гласове е спечелил Националният фронт във Франция.
- Засягате много невралгична точка. В нощта на изборите изтръпнах от мисълта, че европейският проект може да се провали не само в средносрочен план заради стопанските последици от нарастващите икономически неравновесия вътре в еврозоната, но и краткосрочно - заради вътрешнополитическите последствия от дестабилизацията на Френската република, т.е. на страната, която все повече се чувства в сянката на Федерална република Германия. Създаде се и впечатлението, че от началото на кризата през октомври 2008 г. германското правителство не се държи партньорски и не възприема като равностоен най-важния си съдружник.
Вероятно една и без това назряла политическа промяна в Европа, която сега се приписва като успех на правителството на Оланд, може да възстанови равновесието, без което е невъзможно необходимото дори само по чисто икономически причини трансформиране на валутния съюз в политически съюз на еврото; поне със сигурност не по демократично легитимен път. Между другото, разбирам защитния рефлекс на Съвета на Европа по отношение предлагането на Юнкер също като симптом за несигурност. Меркел, патронът на даващите държави, иска възможно най-бързо да затвори прозореца, през който с европейските избори навлезе чистият въздух на подобна политическа промяна.
- Доколко виждате последствията от германската политика в споменатото неравновесие между двете водещи европейски нации?
- След Обединението във Федералната република настъпи промяна на политическия манталитет. Германия отново се чувства като нормална национална държава. И правителството ни така се и държи. И затова точно по време на най-лошата си криза Европейският съюз загуби тихия, но упорито настояващ за по-нататъшна интеграция глас на старата Федерална репулика, която още помнеше началото си през 1945 г. Този важен, незаглушаван от политиката на деня и от властовия опортюнизъм глас никога не е бил толкова нужен, колкото днес. Вместо да налага на най-слабите, само привидно суверенни членове на Европейския валутен съюз, такъв курс, който изисква жертви само от останалите, германското правителство трябваше да продължи политиката на Аденауер, Хелмут Шмит и Кол и да направи жестове, за които после щеше да получи отплата. Но незасегната от цинично неравностойните съдби на държавите в криза, Германия дори се възползва от нея, за да извлече печелба. Тази липса на солидарност ще ни се върне. Трябва да престанем безпардонно да използваме, по стар немски обичай изключително опасното, полухегемонно положение, към което Федералната република отново се завърна. Как изборните резултати в другите държави-членки да останат незасегнати от всичко това?
- Според всичките си програми и според речите на Мартин Шулц социалдемократите са за такава проевропейска политика. Очаквате ли напрежение в Голямата коалиция?
- Надявам се, че Зигмар Габриел[1] има потенциала да разбере, че коалиционният мир е висше благо, но не чак такова, че да бъде заплатено на всяка цена. Има и други европейци в кабинета, макар и да са малко. Габриел е единственият, за когото смятам, че притежава усет за малката пролука в хода на историята, която се отвори в неделя, а също и поглед напред и поглед настрани, към Париж. Той би трябвало също да си дава сметка, че Меркел знае колко бързо се затваря такъв прозорец във времето.
Въпросите зададе Нилс Манкмар
„Франфуртер алгемайне цайтунг”, 30 май
Превод от немски: Ирина Илиева
[1]Зигмар Габриел е лидер на Германската социалдемократическа партия, подкрепяща Мартин Шулц за председател на ЕК. Той участва в управляващата „широка коалиция” в Германия като министър на икономиката и енергетиката. След обявяването на резултатите от евроизборите Габриел се обяви срещу това крайните и популистки партии да могат да имат влияние върху управлението на Европа и предложи те да се възприемат като партии „втора класа”, а волята на народа трябва да се възприема като въплътена в лицето на управляващите към момента партии.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
