Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 22 (3036), 13 юни 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Как се снима срам?
Български  |  English

Как се снима срам?

 
По каналите „Дискавъри“ излъчват филми, които небрежно ни напомнят, че то идва. Разказват ни за бедността и богатствата на Бразилия, за архитектурата и социалните проблеми на Рио. БНТ излъчва реклами за предстоящите си коментарни предавания. Световното започва. Общественият оператор вече подгрява аудиторията, избирайки и „тематични“ филми. В неделя, на 09.06., беше излъчен филмът от 2005 г. „Играта на техния живот“. Филмът разказва как играчите в отбора на САЩ за първенството през 1950 г. си взимат 10 дни отпуск, за да се подготвят и да играят срещу професионални отбори, дори срещу създателите на играта – британците. Първите национали на САЩ не отиват за победа, а за да направят футбола популярна игра сред американците. Един от големите им страхове е, че ще се посрамят.
Медиите получиха друг летен сюжет – предсрочни парламентарни избори наесен.
Лидерът на ДПС Лютви Местан покани журналистите на пресконференция на 6 юни и каза няколко варианта, които може и да станат, може и да не станат. Важното е да се говори за тях. Диалог обаче за „прелегитимирането“ на правителството на Орешарски или за неговата оставка не се получи. Завъртя се схемата: „той каза“, „вие как ще коментирате“, „той написа във Фейсбук“, „те коментираха“. Едната страна ще говори за достойно поведение на премиера Орешарски, другата - за срам. Започна и търсенето на следващия премиер. bTVвече излъчи отказа на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която е дежурното име в списъка със служебни министър-председатели. Предстои издирването на служебни таланти, които да ни отсрамят като избиратели.
Коалицията на Николай Бареков извади списък с алтернативен кабинет. В „На светло“ при Люба Кулезич се явиха председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев срещу виртуалната министър на културата Мирослава Кортенска. Спорът беше за морала в културата и за културния реваншизъм. Доколкото видяното беше спор, Кортенска говореше от името на публиката, а Мутафчиев - от името на гилдията. Накрая в препирнята приседна бившият министър на културата Вежди Рашидов. През цялото време Кортенска сочеше към Кулезич и обясняваше, че и тя пишела в „лайнян вестник“, подхващайки определението на Мутафчиев за жълтите вестници, после сочеше към Кулезич, защото не само Кортенска е била в медия на Пеевски, а и Кулезич е била любимката му. Аргументът на Кортенска беше, че „всички са в кюпа“. Телевизията обича сцените, в които жени губят своя свян. Спорът обаче не се получи, защото свян нямаше за губене, отдавна е разпилян и от двете НАТФИЗ-журналистки. Рубриката „Честно казано“ изобразяваше невъзможното осмисляне на професионалното бродене и спъване от самите журналисти. Докато те се караха, Николай Бареков отново се развика на bTV, че той е родил сутрешния им блок. Сашо Диков преди това пък обясняваше отказа си да се премести от „Нова тв“ в bTV, като изтъкваше, че е имал най-високия телевизионен рейтинг именно в сутрешния блок на bTV, когато е бил еднодневен водещ в едно от летните предавания преди години. Всички се хвалят с успеха си в сутрешния блок? Може би защото забравят, че блокът се прави всяка сутрин. А сред хората зад тяхната телевизионна поява стоят и тези, за които успехът не е във високия рейтинг еднократно, а в задържането на зрителите всяка сутрин.
Бареков заплаши телевизиите със съд заради репортажите на 5 юни по bTVи „Нова тв“ за действията на коалицията му. Прокуратурата изиска суровия материал от bTV. Проблемът в репортажа на bTV за дарителите обаче е в невъзможността да изобрази вината на Бареков, защото и Николай Бареков, и Росен Петров са резултат от търпимостта и непроизнасянето на срама в историята на телевизията.
Жена, пенсионирана по болест, трябваше да отговори дали е дарила 1000 лева на партията на Бареков, тъй като фигурира в списъка на дарителите. Откъде, я нямам. 10 лева имам, що да лъжа, отговори тя. bTVцитира по-късно думите на Бареков. Няма да гостувам на сутрешния блок на Би Ти Ви утре поради простата причина, че те си позволяват да правят „разследване“ за дарителите на нашата партия и се опитват по този начин да изместят центъра на разговора и да откраднат от времето, което ми се полага. Бареков казва къде е центърът на разговора и кой е обектът на разговора.
Проблемът е, че журналистите превръщат хората, за които говорят, в обекти. Репортажът продължи със срама на 35-годишна жена. „Евдокия никога не е влизала в банка. Не знае как се пращат пари по сметка”, разказваше репортерският глас зад кадър, показвайки втората жена от село Гложене, която излиза в списъка на дарителите на ББЦ. – „Не знае как да стане застъпник или наблюдател”. Жената отговори с „Да“ на въпроса дали е дала личната си карта в автобус, в който се е качила, за да отиде на концерт на Барековата партия в София . Жената не е виждала столицата от 15 години, ни разказваше репортерката и затова се съгласила на поканата да пътува до София. Евдокия Йончева се загледа в земята, когато я попитаха: „Не се ли замисляте, че може да стане някаква злоупотреба с вашите данни?“. Последва въпросът: „Вие 1000 лева накуп виждала ли сте?“Така, през виждането на пари накуп, Евдокия се превърна в обект на обсъждане. Съсед обясни, че всички знаят, че семейството няма пари, навсякъде са на вересия. Секретарката на кметството в Гложене каза, че Евдокия дарител няма как да бъде и я изобрази като „добричка, скромна, наивна. И там се е получило вече недоразумението“. Репортажът вървеше към края си с журналистическата присъдата: „Сега Галина и Евдокия се молят да не станат клиенти на полицията заради злоупотребата с личните им данни.“ Но вместо това, телевизията излъчи присъдата на мъжа на Евдокия над обекта Евдокия. Мъжът обясни, че ако е бил там, нямало да даде личната си карта. Аз й казах, че няма да ида, къде ще ида да се затривам. Евдокия Йончева стоеше до мъжа си в срам. А срамът е печеливша телевизионна стока.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”