Калвино: карнавал и морал
Итало Калвино. „Нашите предци”. Превод от италиански Нева Мичева, Светозар Златаров, Евдокия Златарова, Дария Карапеткова, Виолета Даскалова. ИК Колибри, С., 2014
Рано починалият през 1985 г. Итало Калвино и днес, както приживе, продължава да се радва на голяма популярност, включително в България. През първата половина на 50-те години той се увлича в събирането и обработката на италиански народни приказки; издава голям том с тях през 1956, но интересът към фолклора оставя следи и в неговото авторско писане. Най-прекият резултат са три новели, създадени в протежение на цялото десетилетие, обединени по-късно в книга, наречена Нашите предци: Разполовеният виконт (1952), Баронът по дърветата (1957) и Несъществуващият рицар (1959). Втората и третата са се появили в български превод още преди 1989 (съответно в 1979 и 1966; благодарение на участието си в антифашисткото движение през 40-те години Калвино се озовава сред „подходящите” за превод писатели). Впрочем трите произведения са силно неравномерни по своя обем; докато Виконтът и Рицарят спазват благоразумна големина от стотина страници, Баронът се простира в цели триста – обем за роман, сюжет за новела според представите на 50-те години.
Нека да тръгнем от заглавието на книгата. Какво кара един писател, пословичен с нежеланието да обсъжда своите близки хора и семейни дела (помолен в едно интервю да опише майка си, той отговаря рязко: Какво общо има този въпрос с онова, за което говорим?), да назове именно връзката между поколенията като представителна страна на модерната идентичност? Навярно същото, което го импулсира да издирва народни приказки – потребността от корени, вярата, че в миналото могат да бъдат намерени онези причини, които ще ни накарат да заживеем в задружна общност днес. Какви обаче са предците на този емблематичен (дори само с името си) италианец? Младият виконт Медардо от Тералба заминава на война срещу турците; заслепен от безпричинна смелост, той се изправя срещу едно гюле, което го разполовява. Така се появяват неговите две половини – Гадника и Добряка. Едната върши злини, съсипва имуществото на селяните, малтретира животни, подмамва деца да се изгубят в пещери или да паднат в дълбоки пропасти. Другата засажда обратно изскубнатите овошки, превързва и поставя протези на осакатените животни, намира изплашените деца и ги отвежда по домовете им. Насред един обикновен семеен обяд дванадесетгодишният Козимо, бъдещ барон Пиоваско ди Рондо, се качва на едно дърво и никога повече не слиза на земята. Заживява в създадения от него втори свят, буквално успореден на земния, като се движи от клон на клон и от дърво на дърво до смъртта си, цели шестдесет и пет години. Там протича животът му: храни се, спи, взема уроци по латински и гръцки, общува с благородници, бандити и селяни, открива и загубва голямата си любов, овладява лесовъдството, грижи се за гората, разменя писма с най-просветените умове на европейското Просвещение... Сред рицарите на Карл Велики има един с ослепително бяла броня и дъгоцветни пера на шлема. Той ще се окаже замесен в поредица от приключения, макар че не съществува: празни доспехи, в които никой не яде, не пие, не спи. Светът на предците, създаден от Калвино, е пъстър, забавен и бодро налуден; благородниците и селяните в него съжителстват с бандити, прокажени и хугенотски изгнаници; най-страшният бандит, Джан дей Бруги, се разболява от страстта да чете романи. Тук животът изглежда карнавално объркан, а карнавалът – подреден по законите на абсурда и приказното изображение. Това е познатото ни Средновековие, само че обърнато с краката нагоре на принципа: колкото по-нереалистично, толкова по-правдоподобно в стила на гротескно-фантастичното писане. Новелите са увлекателни, забавни, остроумни и ... много сериозни. Разполовеният виконт може да бъде алегория на човешката душевност; баронът по дърветата успява да създаде алтернативен свят, който поправя хаоса на земното битие; несъществуващият рицар е самото олицетворение (по-скоро трябва да кажем опредметение, защото той е само една празна броня) на потребността от разум, почтеност, ред. И трите произведения са много трудни за превод, истинско предизвикателство за тези, които посягат към тях, но петимата български преводачи са се справили чудесно със своята трудна задача.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
