Влакове, травми, сълзи
„Затворник на миналото“ (The Railway Man), 2013, Австралия /Великобритания, 116 минути, режисьор Джонатан Теплицки, продуценти: Крис Браун, Бил Карбишли, Анди Патерсън; сценарий: Франк Котрел Бойс, Анди Патерсън, Ерик Ломакс; оператор Гари Филипс, музика Дейвид Хиршфелдър. В ролите: Колин Фърт, Джеръми Ървайн, Никол Кидман, Стелан Скарсгард, Хироюки Санада, Сам Рийд и др.
След „Последната война” (2001) на Дейвид Л. Кънингам - отново филм върху публикувани спомени на потърпевш от японските издевателства над британски военнопленници, впрегнати да строят „Пътя на смъртта” или Бирманската железопътна линия през 1942. След Ърнест Гордън, сега този кошмар е представен от окуляра (и задкадровия коментар) на Ерик Ломакс (Колин Фърт). След „Принцесата на Монако” (вж. „Култура”, бр. 21 от 2014) – отново филм с Никол Кидман, но в добра форма.
Действието тръгва от 1980 в Англия, където прошареният Ломакс с очила и мустаци е маниак на тема влакове. И си има клуб, където се събира със стари приятели. Отколешната му страст се оказва повод да срещне жената на живота си - привлекателната синеока брюнетка Пати (Никол Кидман). Любовта е увенчана с брак и щастие в крайбрежна къща. Краткотрайно е. Ерик има чудати нервни пристъпи. Травматичната истина за фрустрациите му й разкрива фронтовият му приятел Финли (Стелан Скарсгард), а тя, бивша медицинска сестра, сблъскала се с доста страдания, се захваща да помогне на съпруга си.
По време на Втората световна война група британски войници се предават в плен на японците и това води до зверски безчинства от тяхна страна, тъй като ги смятат за хора без чест, а младият Финли (Сам Рийд) все пак изрича: „Ние не сме роби, а войници”. Най-малтретиран е изобретателният очилатко Ерик (Джеръми Ървайн) – заради спретнат по негова идея радиопредавател, чрез който научават за краха на Хитлер при Сталинград...
След като е споделил с Пати причината за хроничния психически срив на Ерик, Финли му донася вестник със снимката на един от японските му мъчители – преводача Нагасе (Хироюки Санада), днес екскурзовод на същото това зловещо място. После се обесва на мост, а Ломакс се отправя на Изток да въздаде. И да се отърве от терора на миналото. Но това не е истинският край.
Разказът за страдание и опрощение се разстила бавно, за разликата от скоростта на влаковете. Разполовен е между епоса и романтиката и конструиран в неизбежния флешбек - през паралелизми, повторения, едри планове, в нисък или призрачен визуален ключ. Въпреки че има ефирни съвременни епизоди с чадър на брега или с обич у дома, в кадър доминира бруталното японско насилие. Детайлите се оказват важни за Джонатан Теплицки – от влаковете и сините очи на Кидман до незабравената врата към мъченията на Ерик и очилата му. Свали ли ги, светът се оказва без фокус. Съзнавам, че артикулирането на комплексите и травматичните спомени от първо лице е изключително важно, независимо от стотиците филми за Втората световна война. Но смятам, че този по-скоро старомоден филм би бил изкушение до края предимно за мъже. А и преводът „Затворник на миналото” е смислово близо до съдържанието, но лингвистично доста далеч от оригиналното заглавие.
Аз лично бях привлечена най-вече от присъствието на любимия Колин Фърт. Но тук той, макар и неизменно прекрасен, макар и дори да плаче в кадър, е някак познат. Затова пък Никол Кидман и Стелан Саарсгард му партнират енергийно, а голямата изненада е прекрасният Джеръми Ървайн – порасналото момче от „Боен кон“ на Спилбърг.
На финала виждаме Ломакс, облегнат на моста на река Куай. Това може да се чете и като достоверен факт, и като почит към ненадминатия класически филм по темата „Мостът на река Куай” (1957) на Дейвид Лийн.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
