Ходене по буквите
„Граждани и медии”. Сборник с доклади от научната конференция „Граждани и медии”, 16-17 май 2013 г. Съставител Вяра Ангелова.УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013
В уводните си думи редколегията на сборника пише, че празничният повод за едноименната конференция „съвпадна с актуални събития, превърнали 2013 г. в година на протестите. Темата „Граждани и медии” събра научното медийно мислене на преподаватели, докторанти и експерти от различни български университети. Проблематиката, която част от тях засегнаха в своите текстове, се оказа широко дискутирана в обществото. Хората на улицата (а и в редица форуми, телевизионни и радиопредавания) дебатираха по същото време тезите си за взаимоотношенията между медиите и гражданите, между активните и мълчаливите граждани, между самите медии”. Абсолютно точно! Немалко от представените в сборника научни съобщения бяха дописвани, поправяни или съкращавани, обстоятелствено оспорвани или аргументирани от самия живот, смятано от 16 юни м.г. насам. Тяхното уталагане продължава обаче да бъде опорна точка за качествена професионална дискусия. В изданието има важни текстове на Снежана Попова („Снимай мен! За видимостта, която получава улицата”), Петя Александрова (”Граждани Vs. медии. Случаят с филма „Ботев е идиот”), Жана Попова („Граждани срещу граждани по телевизията”), Вяра Ангелова („Убий журналист – спаси човек!”), Светлозар Кирилов („Циганите на сапун, българите на омекотител”: езикът на омразата в интернет при конфликти между българи и роми”), Мария Нейкова („Хората са онлайн такива, каквито са офлайн. За гражданската журналистика, международните отношения и медиите”), Венцислав Димов („Вагнер, Волен, Шишарката, Шамара и… За звуковите образи на протеста и техните медийни репрезентации”) и др. Особено ударение искам да поставя върху темата на Мануела Манлихерова – хиперлокалната журналистика в британското медийно пространство, която може би само привидно е встрани от нашите текущи страсти и неволи, но подсказва изход от тях. Хиперлокалната журналистика, разказва изследователката, се отнася до „покриването” на събития и теми от изключително малък мащаб, които не представляват интерес за водещите медии. Тяхното потребление минава основно чрез смартфони и таблети. Хиперлокалните журналисти осъществяват нов вид гражданска журналистика, в която често са доброволци. Те се занимават със събитията на дадено кметство, училище, улица, магазини, проблемите на сигурността, уместността на всички решения, които се вземат на местно равнище. Изследвания, които Манлихерова цитира, сочат, че локалните вестници печелят два пъти повече доверие в сравнение с останалите медийни канали и най-ефективно провокират дискусии. „Местните издания прокламират себе си не просто като доставчик на информация, а като част от общността”, пише Манлихерова. Те, продължава авторката, дават шанс на студентите по журналистика да започнат да разсъждават върху ролята на журналистиката и нейните цели отвъд модела, който налага индустрията и упадъка на ценности. Ще разсъждават ли?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
