За икономически успех – стрес, спестяване, изкуства
Темата „Икономиката в ЕС – кризи и възможности” събра в информационното бюро на Европейския парламент в София, в края на февруари, специалисти по развитие на частния сектор и по финансова грамотност. Събитието, организирано с партньорството на БНТ, вестниците „Труд”, „Капитал”, evropa.dnevnik.bg и OFFNews.bg., бе открито с видео приветствие на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. Малко по-късно бе излъчена презентация на д-р Рейес Калдерон, декан на Факултета по икономика и бизнес администрация в испанския университет в Навара, на тема „Как да излезем от кризата – европейският отговор”.
Завършилият в Бремен електроника и компютърни науки възпитаник на Априловската гимназия Дарин Маджаров пък разказа своята история на успеха, свързана със създаването на образователната платформа Ucha.se. Това е електронен продукт за видео обучение в онлайн пространството за ученици, предлагащ над 550 видео урока по математика, физика, химия, биология, английски език и др. Маджаров призна, че първоначално имал големи трудности при намиране на европейско финансиране за проекта си, но това не го отказало нито за миг. В момента уроците му са гледани от над 35 000 ученици (месечната потребителска такса е три лева), а екипът му, наброяващ над 40 души, всяка сутрин е „в стрес” дали това, което предлагат на учениците, е най-доброто. На въпрос от публиката какво е нивото на българската образователна система в сравнение с европейската, Маджаров отговори, че на база личния си опит в университета „Якобс” в Бремен категорично може да заяви, че сънародниците ни са едни от най-добрите в точните науки, като те дори са с голяма преднина пред германците.
От своя страна Кристиан Филипов, експерт в българския офис на Световната банка и съветник на правителството ни при разработването на Стратегия за интелигентна специализация на България, от която ще зависят европейските средства през следващите седем години по програмите „Конкурентоспособност“ и „Наука и образование“, посочи, че у нас съществуват пет сектора с необходим потенциал за създаване на продукти с висока добавена стойност. Това са: преработване на хранителни продукти; машиностроене и електроника; информационни и комуникационни технологии; фармацевтика; културни и творчески индустрии.
В контекста на последното, водещият срещата – икономическият журналист от БНТ Марио Гаврилов, отчете, че когато „децата ни излязат от училище, те знаят чудесно да пеят и рисуват”, но до голяма степен не са научени да се справят с икономическата действителност на съвременното общество.
Тук, за да помогнат, с видео презентация се включиха Росица Вартоник и Нина Колчакова от фондация „Инициатива за финансова грамотност”. Колчакова започна с това, че европейският законодател, преодолявайки последиците от световната финансова криза, е поставил за задача справянето с двата проблема, довели до кризата – алчността и незнанието.
На алчността се отговаря с повече регулации, а на незнанието – със завишаване изискванията за разкриване на повече информация за предлаганите финансови продукти, посочи Колчакова и добави: „Безспорна е връзката между финансовото образование и финансовата стабилност на една система. Колкото повече образоваме финансово едно общество, толкова по-рационално е потребителското поведение в него. А колкото по-образован е един потребител, толкова по-често той ползва разнообразни финансови продукти, което от своя страна задълбочава финансовата система и води до финансова стабилност”.
Росица Вартоник, която също говори за инвестирането в образование и знания, обърна специално внимание на спестяването. По думите й мисленето за бъдещето е част от задействането на механизма, с който парите да започнат да работят за нас. „Няма как ние да разчитаме на държавата, че тя ще ни осигурява за пенсия, за здраве. Стават наводнения... А ние плачем, че държавата не ни осигурявала... Не е редно да разчитаме на някой друг за нашето собствено лично състояние”, каза Вартоник и призна, че при срещи с ученици, които фондацията й ограмотява финансово, идеята за спестяването не се приема много радушно. „Но истината е, че ако не се почне отрано да се мисли за това, после 60 плюс няма да ни се вижда много хубава възраст”, завърши Вартоник.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
