Наследството на Абадо (1933-2014)
Новината за смъртта на Клаудио Абадо на 20 януари простреля музикантите. Личностите от такъв калибър стават все по-малко. В днешния свят на „повече реклама, по-малко музикално изкуство” се разраства явление, което може да се нарече „поквара от и за бърз успех”. То е навсякъде и е твърде опасно за всеки, който иска да гради музикални критерии. Опасно е и за изкуството музика.
Клаудио Абадо бе отдаден, посветен диригент с визия и перспектива за развитието на музиката и нейната публика. Той бе много особено съчетание от интуиция и хладнокръвие, от емоция и здрав разум. Особено в зрелите си години – от 80-те години на ХХ век до края на живота си. Мечтател и прагматик, той ръководи оркестрите с поведение, събрало в себе си благост и твърдост, възпитание и чувство за хумор, с което преобразява своята неотстъпчивост по отношение на идеите си. С една дума, бе не само талантлив и можещ, много работлив и почтен диригент, бе още по-талантлив в провеждането на своята политика на влияние в сложния, не винаги деликатен свят на съвременната музикалната практика, на музикалния бизнес. В поведението си към музикантите, които ръководеше, знаеше как да бъде „пръв между равни”, как да защити авторитета си и респекта към самия себе си. Но имаше и дарбата да предразполага, да изкушава (особено младите) със сговорчивост и дружелюбност – така той имаше възможност още по-успешно да разпространява и да налага идеите си. Да възпитава.
Кратката хронология ни показва колко широко се е простирало влиянието на Клаудио Абадо като ръководител.
-1968-86. Музикален директор на Миланската скала.
- 1979-87. Главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър.
- 1982-86. Постоянен гост-диригент на Чикагския симфоничен оркестър.
- 1986-91. Генералмузикдиректор на Виенската Щаатсопер.
- 1988. Основава фестивала за съвременна музика „Вийн модерн”.
- 1989-2002. Главен диригент на Берлинската филхармония.
- 1994 – 2002. Художествен ръководител на Великденския фестивал в Залцбург.
- 2003 – Създава Фестивалния оркестър, Люцерн.
Основава и ръководи Младежкия оркестър на Европейския съюз (1978), Младежкия оркестър „Густав Малер (1986) и оркестър „Моцарт” (2004).
Записите му (безброй) включват интегрални издания на симфониите на Густав Малер и Лудвиг ван Бетовен, концертите за пиано на Бетовен с Маурицио Полини, респектиращо количество музика от класическия симфоничен и оперен репертоар, както и музика от Албан Берг, Антон фон Веберн, Арнолд Шьонберг, Луиджи Ноно, Дьорд Куртаг, Волфганг Рим, Лучано Берио, Пиер Булез, Карлхайнц Щокхаузен и др. Той е сред предпочитаните от звукозаписните фирми диригенти.
Истински властелин в музикалния свят!
И все пак!
Около него липсваше атмосферата на вцепеняващо страхопочитание като при Караян, когото той наследи в Берлинската филхармония, избран от оркестъра през 1989 г.(Контакти до едно запознаване и с двамата, но и с хората около тях, съм имала, това са лични, точни впечатления.) Абадо беше усмихнат и някак близък, делничен, работещ. „Един от нас”, казваха филхармониците. Посвещението му на музикалното изкуство се ограничаваше до самото изкуство. Новините около него не включваха данни за самолети и леки коли. Светските хроники не се занимаваха с живота му. Казваше на музикантите си: „Аз съм Клаудио”. А като си помисли човек, в определени десетилетия Абадо бе личността с далеч не по-малко влияние от това на Караян. И внесе още история и в оркестрите, които ръководеше, и в системата на музикалната практика. Хрониката по-горе го показва.
Абадо като диригент. Излизаше бързо, някак с неловкост на сцената, покланяше се бързо, почти формално и още по-бързо се обръщаше към оркестъра за най-важното, което предстоеше. Имаше много ясни и не най-красиви ръце. Но точни и означаващи характер, детайли и цел в музикалното протичане. Впрочем, в младостта си е бил много по-екзалтиран като диригент, много по-стараещ се да изрази пред оркестъра нерв, емоция, страст, избухвания. Първите му изяви от 60-те години бележат тази кипяща негова същност. Има достатъчно документи за това. С възрастта всичко съсредоточава в един по-събран жест, в едно лице, което не е най-красиво изразителното, но концентрирано, внушаващо... Работи с много по-малко движения... за дълбочина и прецизност в отстояването, в показването на определен музикален стил.
Абадо като музикален визионер. Пиер Булез го попита: „За какво са ти тези младежки формации, та ти имаш достатъчно поле за изява, за реализация на идеите си?”. „Младите са по-отворени за непознатото и от най-добрите и известни оркестри. Не са предубедени и са любопитни, искат да знаят повече. Рутината е още далеч от тях – затова работя с млади оркестри, мога да правя нови неща”, с радостна усмивка му отговори Клаудио Абадо в документалния филм за него „Тишината, която следва музиката”. Любознателността на диригента може да се прочете във всичко – и в претворяването на музиката на приятеля Луиджи Ноно, и в оперното му сътрудничество все с големи режисьори, като Юрий Любимов, Андрей Тарковски, Лев Додин, Жан-Пиер Понел, Джорджо Стрелер, Лука Ронкони... И в десетките негови прочити на класиката, записите от които са налице. Той покани Стинг за четец в „Петя и вълкът”, записа го по-късно и с Роберто Бенини. Забавляваше се от тези находки, радваше им се като дете. Впрочем, Мария Жоао-Пиреш го нарича „възторжено дете, което променя света на възрастните”.
Месеци преди да почине, Абадо се оттегли от всичко. Но миналата година успя да „се прости” с по един концерт с берлинските филхармоници, с фестивалния оркестър – Люцерн, и с младежкия оркестър „Густав Малер”. Завърши земния си път, като остави на музикантите идеи, които биха могли да пробиват и надвиват дълго лекомислието, суетата и професионалното неглижиране, които, за съжаление, набират все по-голяма скорост в света на музиката.
На 25 януари вечерта Зубин Мета (приятелството му с Абадо датира от 1956) и оркестърът на Берлинската филхармония посветиха своя концерт на паметта на големия музикант. Затова започнаха с Адажиото от Петата симфония на Малер. Тишината, която последва, бе разтърсваща, дълбока, всепоглъщаща. Като наследството, което той завеща на хората.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
