Реплика от ложата (театър), брой 3 (3017), 24 януари 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Страната на лъжата
Български  |  English

Страната на лъжата

 

„Професия Лъжец” от Сергей Кършигоров (шеговит исторически поглед към исторически събития). Сценарий, сценография и режисура Стефан Москов. Костюми Свила Величкова. Участват Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева и Екатерина Василева. Държавен куклен театър - Варна. Гастрол на 15 януари 2014 г. в НТ „Иван Вазов” - Сцена „Сълза и смях”.
Страната на лъжата не е страната на лъжците на Джани Родари. Тя е страната на комунизма и се ширва пред очите на Джелсомино, роден от главата на Теди Москов като от главата на Атина, вместо от тази на Джани Родари. Джелсомино проглежда за тази страна за пръв път с очите на своя режисьор и на своя актьор-автор Красимир Добрев. Открива я на един кръстопът, където се срещат България, Турция, Румъния, Гърция, Сърбия и т.н. и се получава въображаемата страна Сърбългърмъния. Тоест, при цялото кръстосване през историята върху Балканите, Джелсомино в последна сметка се оказва, разбира се, в България.
Теди Москов отдавна включва малкия човек - своя главен герой, в иронични игри с високото и ниското, с изкуството, с реалността на Прехода, с промените в съвременния свят, за да ги подложи на критика от гледна точка на творящия човек, тоест, на играещия човек, на който, според него, всичко е позволено. Отдавна в центъра на вниманието му попада българският човек и неговата странна „цивилизация” - по-добре или по-зле, но все криворазбрана. И тъкмо в тези случаи иронията обикновено преминава в сарказъм и в играта често дори се загубва чувството за хумор, колкото и странно да изглежда това, когато става дума за Теди Москов. В новото си представление обаче той прави добър ход и спира играта с българските хора във времето на комунизма. Така България се оказва не само страната на лъжците, а страната, в която Джелсомино се озовава като Алиса в страната на чудесата, само че гротескно преобърната, защото това е страната на комунизма.
Джелсомино (Красимир Добрев) е единственият цветен персонаж в сивия свят на комунизма – облечен от Свила Величкова в син гащеризон, който напомня едновременно и детски джинси, и работнически комбинезон в задължителния силует на чаплиновите панталони. Посрещнат от сивушковците като гост-шпионин, неговият образ всъщност сдвоява образа на удивляващото се дете, което винаги открива истината (андерсеновото „Царят е гол!”), и гледната точка на чужденеца, който разказва от дистанция хрониката на своето пътешествие. В неговия образ Теди Москов е вписал собствения си профил, своята гледна точка (ето възможност да се прероди като италианец) и тъкмо този „епически ход” споява вътрешната логична ос на неговия разказ, онагледен от скечове, които актьорите на Варненския куклен театър с въображение и огромна наслада разиграват. Този негов разказ прави спектакъла цялостен и очертава кривата на удивлението му от огромните възможности на лъжата и податливостта на хората към нея. То минава както през работата им, през системата на образование, през вземането и даването на заплатите и пенсиите и т.н., и т.н., така и през оруеловските измерения на урбанизацията, комбинирани с откровената глупост, които „кинохрониката” на Джони Пенков разкрива пред смаяния Джелсомино.
Не знам дали онези, които не познават и реалния, и символния свят на социализма, а само останките от неговите символи, руините и клишетата, ще разпознаят всички иронични игри на актьорите, съпътствани от лайтмотива „Ура! Да живей!”. Най-вероятно много ще пропадне в играта и смеха от чудесните гегове и скечове, които тук напомнят най-добрите постижения, запазена марка на Теди Москов. Не това е важното. Същественото е, че спектакълът ще им покаже епохата на комунизма просто като страна на лъжата. И колкото този разказ да изглежда като за деца, той е един от най-добрите възможни разкази за тази епоха, защото показва простичко на новите възрастни над 16 г., че това е принудата да живееш в страната на лъжата. Малцина вече помнят, че пак за тази страна ставаше дума в представлението на Стефан Москов „Фантасмагории” в Смолянския театър от далечните 80-те. Там овцете даваха пример вместо вълна и Мая Новоселска твърдеше, че е възможно да цъфнат дори налъмите. Времето след изчезването на тази страна в „Професия лъжец” е показано вече като страна на истината. Професията лъжец обаче е запазена и се е развила. Щастието се оказва мираж, въплътен просто в един коминочистач, който на финала пресича сцената.
Всеки отново сам трябва да избира къде е по-добре да живее – в страната на лъжата или на истината. Истината или лъжата? Как избира човек? В последна сметка, това е старият, вечен въпрос, пред който Теди Москов и актьорите от Варненския театър отново изправят своите зрители.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”