Big Data — Голям проблем
Когато голям обем данни се превръща в обект на тотално следене от страна на правителството, това става голям проблем за обществото. Не е случайно обръщането към антиутопиите на Оруел, които като универсално предупреждение запазват значението си и днес. Нещата стигнаха толкова далеко, че Генералната асамблея на ООН през декември м.г. прие, по инициатива на Бразилия и Германия, резолюцията „Правото на неприкосновеност на личния живот в дигиталната ера”. Британските медии, естествено, почти нищо не написаха за това. Обаче многочислените изтичания на информация за безконтролно следене от страна на американското правителство през миналата година показаха рисковете, на които е изложено гражданското общество, когато такива огромни обеми лични данни се съсредоточават в ръцете на няколко компании, доминиращи в епохата на цифровите технологии.
Опасявайки се за позициите си на световния пазар, повечето големи компании в САЩ се постараха да обединят силите си и призоваха правителството „да прояви сдържаност”. Обаче подобни съвместни усилия и в миналото имаха незначителен ефект: преди пет години аналогичен „обединен фронт”, обявяващ се против цензурата в интернет и намесата на държавата в частния живот, известен под името „Глобална мрежова инициатива” (GlobalNetworkInitiative), не доведе до съществени резултати. Ако можехме да се опрем на самоограничението, днешната финансова криза нямаше да я има. Затова са нужни ясни, общи за всички, „правила на играта” и международни закони.
Високите темпове, с които расте обемът на събираните данни, създават нуждата от изработване на по-ефективни решения, смятат експертите на „Financial Times”. На хоризонта вече се появяват смарт-часовниците, които събират всевъзможни данни за дейността на организма, милиарди датчици, изпращащи информация в «интернета на нещата» (internet of things) и готови да следят за най-малките изменения в окръжаващия свят, а също и роботи и безпилотни летателни апарати, следящи за хората и местността.
Разбира се, господстващите в света на информацията компании, като Google и Facebook, не могат да носят отговорност за законите, по които те са задължени да споделят информация за своите потребители. Обаче британските експерти сега пишат за „мъчителното чувство” от това, че интернет-компаниите не предприемат достатъчно мерки за защита на данните под техен контрол или че недостатъчно се борят за правата на потребителите срещу „излезлите от рамките” правителства на някои държави.
Икономиката на интернет-рекламата се опира на събирането на максимално количество информация за потребителите, за да си съставят пълна представа за предпочитанията им. Този подход е много удобен за спецслужбите, за които подобни резервоари с информация са притегателно място за „риболов”. Фактът, че Google и Facebook не шифрират данните, прехвърляйки ги в пълен обем по мрежите, които често се наемат от други компании, е позволил на държавните органи на някои западни страни да получат достъп до огромен масив от лични данни.
Нещо по-лошо, някои западни експерти смятат, че проследяването може да е ставало с мълчаливото съгласие на някои компании. Този конформизъм, за който писа още Алексис дьо Токвил, е многолик и опасен за обществото, като отслабва неговата система на „сдържания и противотежести”, спираща развитието на тенденциите за саморазрушаване. Опитът показва, че на Запад не всички са готови да се обявят срещу своето правителство. Така например, пише добре информираният „FinancialTimes”, през 2006 година няколко компании са отстъпили пред исканията на САЩ да предоставят данни за търсенията в мрежата и само Google бил изразил несъгласие.
Във връзка с това, че обемът на пазената информация постоянно расте, на интернет-компаниите им се налага да предприемат все по-сериозни крачки в защита на интересите на потребителите. Препоръките на британците са: първо, трябва да се определи какъв обем информация трябва да се пази и колко дълго време; второ, потребителите също трябва да бъдат информирани какви данни остават запазени и да им бъде дадена повече свобода за премахването на такава информация.
Ако Агенцията за национална сигурност на САЩ е способна да се вмъкне в данните на толкова „изкушена” компания като Google, очевидно е, че процедурите по обезпечаване на безопасността на личните данни се нуждае от преразглеждане. Може би е необходима независима система за мониторинг и информиране на потребителите за процедурите за вътрешна безопасност и съблюдаване на задължения, включително в случаите, когато става дума за предоставяне на лични данни на държавни структури, разсъждават в Лондон.
Някои страни като Бразилия предлагат да се обезпечи централизирано запазване на личните данни на гражданите от една или друга страна, но това е твърде сурова мярка, която може да зачеркне всички предимства на открития, глобален интернет, смята „FinancialTimes”. Важно е компаниите не само решително да отхвърлят тази идея, но и да разгледат начини пазената информация да се съхранява на блокове, ако това ще помогне да се гарантира по-голямата безопасност на потребителите, дори и да е в ущърб на действащия бизнесмодел, съветват британците. Каква трогателна грижа за потребителите.
Обаче въпросът, разбира се, е по-широк. Във връзка с разобличенията на Едуард Сноудън, в обществото и в парламента се разгърна дискусия за съотношението между пълномощията на специализираните служби и демократичните свободи в страната. И тази тема няма да заглъхне лесно. Нещо повече, след няколко години тя може да получи ново измерение. Способността да се анализират гигантски потоци информация (а технологиите, както е известно, понякога се развиват скокообразно) може да доведе до абсолютно ново съотношение на силите в сферата на сигурността по света, нещо, за което малко от традиционните играчи на това поле са готови. Да си спомним за ядрените технологии на времето: илюзията за стратегическо предимство и контрол се превърна във всеобща опасност и незащитеност.
ИноСМИ
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
