Цветомира Тошева (1977-2014)
Помня Цвети от времето, когато завеждаше международната дейност в Националната художествена галерия. Завършила история на изкуството във Франция, тя беше намерила подходяща реализация в родината си. По-късно съдбата я отведе в Мароко и я свърза с мароканското изкуство. Понякога пишеше за „Култура” интересни текстове, които запознаваха читателите с артистичната реалност в африканската държава. Години наред Цвети се беше отдала на научна работа и в края на 2011 защити докторска дисертация в Страсбург, посветена на съвременното мароканско изкуство. Трудна задача, като се има предвид, че (по нейни думи) „изкуството на Мароко получи официален статут едва в 60-те години на миналия век. Тогава то най-сетне прие достолепния образ на западняшкия ориентализъм като мерник за висококачествен художествен продукт. Следвайки вековната франкофонска традиция, живописта държеше доскоро абсолютния монопол като официално възприета форма в пластичните изкуства, срамежливо следвана от триизмерни опити за превъплъщения в керамика, мрамор или дърво.”.
През 2011, благодарение на Цвети, аз и четирима млади български художници имахме възможност да придобием лични впечатления от мароканската културна среда и да се убедим в трудностите при заявяване на артистична позиция, различна от „официалната”.
Днес, когато Цвети вече я няма, от публикация в мароканска медия научих за уважението, което са изпитвали там към нея: „Невъзможно е да се обгърне огромния интелектуален принос на Цветомира Тошева-Ханин, за която светът на изкуството нямаше тайни. Младата жена от български произход се интересуваше от артистите от страните на Изтока, като Георги Ямалиев, Александър Юзев, Дан Тенев, Витали Русаков… Но тя посвети множество изследвания на съвременното мароканско изкуство, което познаваше и обичаше; на различните артистични марокански движения - било в пластичните изкуства, било във фотографията... Цветомира Тошева-Ханин беше не само експерт по мароканско изкуство, тя беше и поет. Уникалната й чувствителност ни показваше артистите и творбите им през собствен, не приличащ на ничий друг, поглед.”
За огромно съжаление, съдбата, която вещаеше на Цветомира Тошева добра бъдеща реализация, реши преждевременно и несправедливо да й отнеме тази възможност.
Сбогом, мила Цвети!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
