Борислав Колев:
1. С какво ще запомните 2013?
Повече с тъга. Отидоха си знакови личности за българското кино, като Рангел Вълчанов, Тодор Колев, Петър Попйорданов, които Съдбата ми даде шанса да познавам лично и да общувам с тях.
В личен план – с околосветското пътешествие на филма ми „Стоичков“. Което е добре.
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
От документалните ми харесаха „Дългият път към дома“ на Боряна Пунчева, „Оркестърът на София“ на Росен Елезов и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“, където специално искам да подчертая изключителната сценарна работа на Ивайла Александрова.
В игралното кино има отделни фестивални пробиви, но няма нито един филм, който да е в съзвучие с моите естетически пристрастия.
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Небраска“ на Александър Пейн, „Животът на Адел“ („Синьото е най-топлият цвят“) на Абделатиф Кешиш, „Истинският Люин Дейвис“ на Итън и Джоел Коен и „Какъвто бащата, такъв и синът“ на Хирокадзу Корееда.
4. Очертава ли се нова тенденция?
Уви, тенденцията отпреди няколко години хората да ходят да гледат български игрални филми в киносалоните е вече само хубав спомен. Прогнозирам, че отливът на зрители ще продължи и през 2014. Трябва много сериозно да се замислим защо се получава така.
5. Скандалът?
Гледам какво съм писал миналата година и спокойно мога да го напиша пак. Не мога да разбера защо, след като огромната част от кинопрофесионалистите от години говорят, че оценъчната система за проекти в Националния филмов център е порочна, тя не се променя. Докато чрез съмнително точкуване се състезават биографиите на авторите и продуцентите, а не художествените качества на проектите, нищо добро не чака киното ни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
