Александър Янакиев:
1. С какво ще запомните 2013?
С карнавалите по улиците.
2. Българският филм от трите вида кино (до 3 заглавия)?
При четири премиерни игрални заглавия в кината е безумие да се посочат три (през 2011 и 2012 имаме по 10). В анимацията нещата са също на нивото на твърде познатото. Затова си позволявам да отлича повече документални филми:
„Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“ на Костадин Бонев, „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ на Мина Милева и Весела Казакова, „Дългият път към дома“ на Боряна Пунчева, „Хляб и зрелища“ на Георги Стоев-Джеки, „Цветанка“ на Юлиян Табаков, „Живот почти прекрасен“ на Светослав Драганов, „История за храната и душата“ на Тонислав Христов.
3. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
Имам усещането, че нищо забележително не се е случило. Дали това déjà vu е плод на натрупания опит или не съм попаднал на подходящия фестивал – не мога да преценя. Започва нова година – винаги има надежда.
4. Очертава ли се нова тенденция?
Продължавам да чакам.
5. Скандалът?
Нито някоя от множеството професионални организации на кинематографисти, нито Националният филмов център дадоха обяснение на данъкоплатците и обществото защо, след като държавното субсидиране не е намаляло и парите се „усвояват“ от продуцентите, ги няма премиерните заглавия? Това е главният скандал. А шумотевицата на локално мислещи хора около „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, освен че показва невъзможност да се погледне на произведението от международна гледна точка, свидетелства, че разговорът за миналото е все още актуален.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
