Париж в спомени
С Лилия Балева се запознахме преди около година в Париж в ателиетата за творчески престой на Сите дез Ар. Споделихме зимен Париж, красиво отрупан със сняг, което, според запознати, е рядка гледка. Париж без хора, скован от студ и полъхван от леден вятър - безумно красив и помпозно спокоен. Нощем снежинките танцуваха на светлината на уличните лампи, а денем ги виждахме натрупани на забавни калпаци по парапетите на мостовете, по прилежно остриганите дървета или върху премръзналите озъбени гаргойли на Notre Dame. И докато през деня попивахме култура из музеите и по улиците на града, вечер, на чаша вино, с Лили наблюдавахме от нейния прозорец гледката към Сена - преминаващите тържествено корабчета, обляни в разноцветни светлини, които в тъмното осветяваха околните сгради.
С точно тази гледка, запечатана в спомените ми, пристъпих към изложбата на Лилия Балева, която тя наскоро представи в зала „Средец” на МК. Изложбата беше едновременно посветена на Париж и на кръглата годишнина на художничката. Освен че твори, от години Лилия Балева работи също като преподавател и директор на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” в София. През декември До Париж и обратно може да бъде разгледана за кратко и в галерията на гимназията.
Живописта на Лилия Балева ме изненада. Това е един неин Париж – пределно лаконичен, съзерцателен и сведен до знак. Без детайли и повествувателна разточителност. Богатите и плътни фактури говорят за наситеност и дълбочина на преживяването; обобщеността – за конкретика, но и заобщовалидност. Идеята се изяснява от текста към изложбата: Мостовете, по които преминах; мостовете, които изградих и разруших. Тези, по които срещнах важните хора в живота си; мостовете, които ме свързаха със света. Мостовете, които гледах от прозореца… Мостовете на Сена… Едно пътуване, което ме направи щастлива!
Мостовете и дърветата на Лилия Балева са изградени в монохромен колорит, който тук-таме е обогатен от яркожълти, сини или червени акценти. Силата и монументалността на формите е постигната чрез контраста на плътни цветни петна. Едва ли някой би прозрял, че зад тези образи се крие Париж, ако това не е отбелязано в заглавията на картините. Но именно това придава очарование на изложбата – тя е като код към тайната градина на собствените спомени, мечти и преживявания и същевременно повод за игра на въображението. Тук няма сюжет, няма натуронаподобителност или стремеж към точно представяне на факти, места и хора. Има силна и обобщена пластическа форма, която хем съдържа елементи на декоративност, хем е експресивно-емоционална.
Изложбата на Лилия Балева „До Париж и обратно” е пропита от носталгия, но и с радостта от срещата с друга култура, с друга реалност, която е предизвикала у нея наситен творчески импулс. Париж по спомени, към които да се връщаш, но от които тръгват нови пътеки, приятелства и преживявания…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
