Едвин Сугарев на 60
Едвин Сугарев навършва 60 години. Чудесен повод да си зададем въпроса: Кой е Едвин? За мен той винаги е бил близък дух – без да заобикалям противоречията на близостта. Приемала съм и не съм приемала това, което говори и прави. Харесвала съм и не съм харесвала онова, което пише. Чудила съм се как може да събира толкова много в себе си. Чудила съм се и как в съзнанието му просто няма място за съвсем дребни и общоразбираеми неща. Изобщо – благословени да са противоречията, защото точно чрез тях се уверяваме, че хора като Едвин са реални. А без него, мисля си, България от 80-те години на миналия век насам нямаше да бъде точно същата. Не само за поетите и мечтателите, не само за закъснелите романтици и подранилите идеалисти. Но и за дълбоко реалистичните хора, и за скептиците, и за циниците дори.
Това, което винаги е удивлявало у Едвин (не само мен), е способността му да се занимава – всеотдайно - с много и различни неща. И не поради амбиция да ги обхване или да се изяви навсякъде. А ей така – непреднамерено, по някаква едновременно слепешка и провиденческа интуиция и вдъхновение.Тук са: поезията, по-нетипичната за него проза, както наскоро научих – и драматургията. Тук са публицистиката и политиката. И разбира се, критическото писане, по-малко популярно поради жанра си, но точно толкова творческо при него, колкото и поезията, само – по-овладяно и премерено.
И ако трябва да отправя някакъв поздрав по случай годишнината му, той би бил: все така поетично да обитава тази земя!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
