би трябвало да съдим, ако желаем нещо общо със справедливостта, и присъди, които се приемат сериозно. Разбира се, такъв ред съображения има някаква стойност само ако първата ни цел не е просто да се предизвика скандал. Тогава много принципни ограничения отпадат и махленското одумване на махленски случки се оказва достатъчно.

В разпита си на йеромонах Кирил, водещият Господар на ефира нарече Троянския манастир светиня и настоя в него да се води духовен живот. Не зная как въпросният журналист си представя духовния живот и светините, но има няколко прости неща, в които съм сигурен.

„Подлагането“ на смях и очаровани възклицания между карикатурните реплики на йеромонах Кирил, както и настояването за пикантни подробности във въпросите към качулатия субект с „нетрадиционна сексуална ориентация“, могат да целят само да извадят от равновесие свенливия български зрител. Те по никакъв начин не съдействат на внушението, че организаторите на предаването милеят за духовния живот в манастира и го наричат светиня без капка лицемерие.

Всъщност или поведението на въпросния монах и монаси е безспорно възмутително, и тогава реалното положение би трябвало да изглежда съвсем тъжно за хора, които очакват духовен живот в манастира и го наричат светиня; или се приема за безспорно, че всеки - дори монасите имат сексуалните права на хора с „алтернативна сексуална ориентация“ - и тогава навлизането в нетрадиционния им сексуален живот, с очаквания за благочестие и духовен живот, е възмутително или неправомерно, но в никакъв случай – смешно.

За добро и лошо друга възможност няма. По-точно другите възможности се свеждат до намигвания, подхилване, побутване с лакът и еквивалентни по смисъл действия. Впрочем има още една достатъчно определена възможност – този от когото се очаква да води предаването просто да се солидаризира с най-сеирджийската гледна точка към събитията, приканвайки зрителите да останат заедно с него зад пердето, откъдето сякаш надзърта подобна позиция.

Въпросът не е в това , че предаването няма позиция; въпросът е, че поради отказа от нея, то не може да формулира смислени съждения по темите, които като че ли поставя. Откровената му цел не е да информира за нередности, а да предизвика вълнения - не по-малко жалки от тези, за които разказва. Гражданите имат право на информация. Затова може да им се демонстрират пороци, стари колкото света. Това сякаш е гледна точна отвъд доброто и злото. Трябва само да се издирят неща, които все още минават за срамни и да се изложат. Да се изложат пред хора, които тайно биха искали да ги погледат, както и пред хора, които не биха искали да гледат подобни неща. Благодарение на нечий позор предаването е готово.