Земята, хората и отчетният декември
„120 години българско изкуство. Едно десетилетие (1972 – 1982). ОХИ „Земята и хората”, куратор Димитър Грозданов, СБХ - „Шипка” 6, 12 ноември – 10 декември 2013
Образователният характер на мащабния проект на СБХ „Едно десетилетие” не може напълно да обоснове реализацията и усилията, положени по подготвянето на изложбата. Все пак, и през образователната линия могат да се потърсят паралели с актуалното състояние на сцената. Това е заявено като цел на проекта. Вероятно точно с изложба, коятопо формата и съдържанието си е много по-подходяща за музей или градска галерия,от СБХ отчитат приемствеността си на институцията-официоз в областта на изкуството. ОХИ „Земята и хората” от Толбухин (1972-1982) е описана като важна „художествена проява” от близкото минало. Действително, изложбата има потенциала да предизвика или възобнови дебата по темата, но в малко по-други, обобщени принципни позиции.
Тя осветява един процес на промяна в мисленето, а за избрания отрязък от време означава и навлизане на нови поколения на художествената сцена. Свободното, неизкушено от политически идеологеми мислене съжителства с конформизма, често му се противопоставя, а понякога двете крайности общуват помежду си. … Оценъчната стойност днес зависи от динамично променилата се публика и рефлексии, като историята се вижда само през очите на изкуството. А може би това е истинската история? Не става дума и за хронология така, както тя се разбира от позицията, която избираме. Всъщност говорим за обективност, доколкото това е възможно. В най-голямата степен на възможностите ни.
Тази седмица се навършват две години от смъртта на Руен Руенов. Текстът по-долу е концепция, отворена покана за участие към автори за фестивала Sofia Underground през 2010. Той може да бъде четен като оценка или да влезе в диалог с проекта на реконструираната изложба. Може да служи за рефлексия или критика на практиките, които проектът илюстрира, тезите, които въплъщава, изобразява или тиражира.
По всичко изглежда, че културната ситуация, която рамкира художествения живот и възможността за артистични практики, е безпрецедентно лоша дори и на фона на най-мрачните години на безкрайния преход. И това едва ли се дължи на влошените икономически условия и финансовата криза, колкото и липсата на нормално финансиране на културата да е крайно негативен фактор. Днешната културна ситуация, която рамкира регионалната сцена, е акумулиран резултат, следствие на продължил много дълъг период на безотговорност на всички обществени нива, включително и на това, което наричаме “гилдия” в областта на визуалните изкуства.
Сега без особени усилия можем да констатираме общата картина, достатъчно известна на всички чувствителни и осъзнати: крайно вял, безинтересен и унизително провинциален художествен живот за страна членка на ЕС; позорно състояние на музейната, галерийната и критическата мрежи – няма музей на съвременното изкуство, няма достатъчно адекватни галерии, няма специализирано списание за изкуство, оперативната критика никога не е била в по-жалък вид. Към това добавяме: институционален фалш; лишени от всякакво съдържание държавни, административни и образователни структури в областта на визуалните изкуства; измислен и концептуално-анахроничен “нов елит”; абсурдна система за финансиране; прогонване в емиграция на поколения съвременни художници, изтичане на мозъци, изливане на артистична енергия в нищото; тържество на конформизма, лайфстайл поведението, парвенющината и т.н., заменили комсомолската безотговорност, идеологията и т.н. В резултат на всичко това може да се каже следното:
- съвременното българско изкуство е не по-малко провинциално и безлично, отколкото го характеризираха параметрите на регионалната ни сцена преди 1989 г.; липсват алтернативи и е “бетонирана” очевидна институционално-бюрократична рамка-статукво, която препятства възникването на алтернативи в обозримо бъдеще; за авторите, които сега започват, липсва всякаква перспектива и смисъл от занимания със съвременно изкуство извън конформистките дадености.
Поставя се въпросът за смисъла от занимания с изкуство въобще, дори за неговото оцеляване като автентична евристика. Така заданието, въз основа на което ще се селектира участието във фестивал Sofia Underground, e следното:
- обосновани действия като отговор на конформизма, инерцията и кича – визуални и ментални;
- - обосновани действия като минималистични пърформативни жестове против ситуацията и които променят виждането на ситуацията;
- -обосновани действия, които променят мисленето на реалността;
- - обосновани действия, които не претендират за “художественост”;
- - обосновани действия без съобразяване и условности, отчуждени и концентрирани върху жеста на извършването;
- - обосновани действия – актове на определяне;
- - обосновани действия – като вътрешно емигрантска стратегия;
- - обосновани действия – като отчужденост в името на смисъла;
- - обосновани действия – като егоистична практика;
- - обосновани действия – като дела.
Руен Руенов, 2010
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
