Абсолютно най-добрият
За романа на канадския писател Джефри Мур „Творците на памет” (българско издание „Жанет 45” в превод от английски на Невена Дишлиева-Кръстева – вж. бр.28 от т.г.) „Индипендънт” пише: Ключовите характеристики на неговата проза са способността му да създава убедителни образи и добре премерената комбинация от топлота, проникновение и разтърсващ хумор. Неговата удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата, според Edinburgh-festival.com, е публикувана в Канада преди 9 години и вече преведена в 15 страни, а авторът й получава ласкавата оценка далеч не само на критиката.
- В кого от героите си се разпознавате най-много – и защо?
- Надявам се да не прозвучи като заобикаляне на въпроса, но наистина се разпознавам и в тримата герои от мъжки пол. Норвал е големият мозък, ценител на женската красота от байронов тип, какъвто винаги съм мечтал да бъда. Ноел е неувереният колебливец, който съм обречен да бъда. На Джей Джей приличам най-много, когато се връщам към годините преди съзряването си. Той, също като мен, има неизлечима слабост към каламбурите и тъпите смешки, които възкресява от детството си – сякаш неизчерпаем източник на хубави спомени. Такова е и моето детство.
- Ако бяхте своя герой Джей Джей, как щяхте да рекламирате „Творците на памет” пред публиката?
- “Творците на памет несъмнено е абсолютно най-добрият роман за Алцхаймеровата болест, написан от Джефри Мур, и се надявам един ден да го прочета.“
- Кои бяха най-проблематичните моменти в композицията на „Творците на памет” и коктейла от жанрове, какъвто представлява романът?
- На първо място, мъчително дългата и сложна изследователска работа върху нарушенията на паметта (станали причина за смъртта и на двамата ми родители)и синестезията. След това, съчетаването на шест разказа от първо лице и стремежът всеки герой да има свой характерен глас. Трето, дисциплина с главно Д. Няма кой да размахва камшика. Няма дрънчащи будилници. Има всевъзможни магнити, които ме привличат ту в тази, ту в онази посока, далеч от клавиатурата. Писането е за зрели, отговорни и дисциплинирани хора. Надявам се един ден да стана такъв.
- Какви са моралните предизвикателства пред съвременната медицинска и отчасти фармацевтична наука, според вас като писател?
- По отношение на морала, несъмнено отправям упреци към съвременната медицина и особено към големите фармацевтични компании. Доктор Ворта, например, известният невропсихолог от романа, е обвинен в много грехове: търговия с вътрешна информация, вземане на комисионни от компании, финансиращи свързаните с паметта проучвания, оказване на натиск върху правителствени лица с цел одобряване или ускоряване одобрението на медикаменти, умишлено заразяване на животни и хора с Алцхаймерова болест и пр. За съвременната медицина и фармакология може би най-голямото предизвикателство е да намериш начин да се отклониш от утъпканата пътека, да надскочиш общоприетата истина – или най-малкото хиперрационалния, чисто научен подход - за да съчетаеш изкуството и науката. Оттук и заглавието на книгата. Повечето велики световни учени, от Питагор до Айнщайн, нямаше да направят големите си пробиви, ако не бяха се осланяли на отявлено артистични или креативни, или еретични мисловни модели. Не намеквам обаче, че алтернативната медицина или „уелнес“ индустрията (представена чрез Джей Джей) разполагат с отговорите. Тази индустрия едва ли е добър пример за този идеален брак между изкуството и науката. В нея има твърде много псевдонаука, твърде шарлатанска е. Също така не е и пример за висок морал и добродетелност. Липсва контрол, не се правят изпитания, а за продуктите й се говори по същия неискрен начин, както и в Голямата фармация. В повечето случаи е почти същото като нова религия, нов опиат за масите.
- Може ли парадоксално вашият роман да стане част от арттерапия, за която често се споменава вътре?
- Наистина е странно, но на това се надявах. Искаше ми се болничните центрове и асоциациите за лечение на болестта на Алцхаймер да извлекат някаква полза от книгата, да използват прозренията й и моите спомени, свързани с нарушенията на паметта при родителите ми по някакъв терапевтичен начин. Но не се случи. Поне все още не. Ако се появи филм, базиран на книгата – каквито слухове се чуват - това навярно ще се промени.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод Невена Дишлиева-Кръстева
Август 2013
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
