Работилница на свободния дух
От 24 до 27 юни т.г. в Русе бе второто издание на „Европейска театрална работилница”. Домакин на тази инициатива е Драматичният театър „Сава Огнянов”, Русе. Названието на форума все още е донякъде подвеждащо, но пък обещава развитие на идеята за театрално сътрудничество и обмен на идеи с театри от крайдунавските страни. Амбицията на този форум е „да се превърне в продуцентски център, където се събират всяка година творци от света и обсъждат идеи за съвместни международни проекти”.
Както е видно, амбицията е голяма и тя му отива на града, който е избрал мотото „Русе – град на свободния дух”, под което се провежда кампанията за избирането на Русе за европейска столица на културата през 2019 година. (То почти не останаха големи български градове, които да не се виждат като възможни столици на европейската култура, което би трябвало да значи, че с културата ни всичко е наред…)
Това второ издание на форума съдържаше в официалната си програма два български спектакъла и два румънски. Освен това, важен акцент беше срещата на директорите на театри от Русе, от Улм (Германия), от Букурещ (Театър „Одеон” и Театър „Маска”), на Театър „София”, на Театрална работилница „Сфумато” и заместник-кмета на Община Русе.
„Сфумато” представи „Медея – майка ми” от Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов (режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова), а домакините - забелязания от културната ни общност спектакъл „Медея” по Еврипид, Жан Ануи и Теодор Драйер (режисьор Петър Денчев).
Това са многократно коментирани спектакли и затова тук ще отбележа само силно впечатлилото ме израстване на „Медея – майка ми” след премиерата му. Светът на този драматичен текст е придобил своята завършеност, заразителността му е необикновена, а актьорите, участващи в него, показват отдаденост, на която не сме често свидетели в нашия театър. Това е спектакъл с кауза и тя пронизва изпълненията на Ивайло Драгиев, на Невена Калудова, Маргита Гошева, на Елена Димитрова, на Бойко Кръстанов… (Директорът на Академичния театър от Улм беше поразен от проблематиката на спектакъла: „Не знаех, че имате такива проблеми!” Какво знаят в Улм?!)
От румънските спектакли ярко се открои „Удържимият възход на Артуро Хи” от Бертолт Брехт (режисьор Драгош Галгоциу, Театър „Одеон”). Прекрасна постановка. Като запазва социалната острота на текста (уви, с нова, при това и наша актуалност), постановката е решена като неудържимо кабаре и тази жанрова специфика е прокарана пълноценно във всеки един момент. Прекрасни актьори, изящна и иронична сценография, невероятна пластика и хореография. Един спектакъл, който има наистина европейски измерения…
Другият румънски спектакъл беше „Страната, където ангелите идват напразно” по Габриел Гарсия Маркес (сценарий и постановка Анка Дана Флореа и Михай Малаймаре). Усилието да се пресъздаде маркесовия свят, при това без думи, а само с възклицания, викове и тавтологични движения, беше колкото упорито, толкова и неинтересно.
На срещата на директорите стана дума за включване на международни уъркшопове в програмата на форума, за организиране на пътуващи представления по Дунава и т.н. Всяко събиране на театрали от различни страни е нещо добро, което не пречи да се работи за повишаване ефективността на една европейска театрална работилница.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
