Намерени в културата
„Таралежът” (Le hérisson), 2009, Франция/Италия, 100 минути, режисьор – Мона Ашаш, продуценти: Марк Ломбардо, Ан-Доминик Тусен; сценарий: Мона Ашаш, Мюриел Барбери; оператор – Патрик Блосие, композитор – Габриел Яред, художници: Патрик Шмит, Катрин Бочар, Тиери Руксел; в ролите: Жозиан Баласко, Гаранс льо Гилермик, Того Игава, Владимир Йорданов, Ан Броше и др.
Това е сравнително стар филм, непоказван у нас, но познат на прочелите книгата, по която е създаден. Става дума за „Таралежът” на дебютантката Мона Ашаш, екранизация на романа „Елегантността на таралежа” от Мюриел Барбери (превод от френски Галина Меламед, изд. „Факел експрес”, 2009). Книгата излиза във Франция през 2006 и моментално става бестселър, филмът - на 3 юли 3 години по-късно и извън Франция е известен само от малки фестивали и интернет.
Аргументите да обърна специално внимание на „Таралежът” са също поне 3: той е от малкото филми днес, фокусирани върху транснационалното културно общуване насред глобалната духовна резистентност; една от сюжетните линии, както и в романа, е свързана с „Ана Каренина” на Лев Толстой, а от миналата седмица екранната версия на Джо Райт (вж. „Култура”, бр. 9 от 2013) е в Дома на киното; изважда от забравата, както и романът, фантастичния японски режисьор Ясуджиро Одзу (1903 - 1963), чиято 110-годишнина се задава (роден и починал на 12 декември).
Според романа, „Цивилизацията е овладяно насилие, все още незавършената победа над агресивността на примата. Защото примати сме били и примати си оставаме, независимо от камелията върху мъха, на която се учим да се наслаждаваме”.
„Елегантността на таралежа” може да не е изключителна проза, но със сигурност е твърде ефектна – ситуиран в затлъстялото от охолство сърце на Париж, романът артикулира стратегии за спасение от клоаката на живеенето, събирайки отделните сюжети в изящно-копнежен наратив за 54-годишната самообразована портиерка на баровска кооперация на ул. „Грьонел” 7 Рьоне, 11-годишната депутатска дъщеря Палома, която иска да се самоубие на 12, и изискания японски пенсионер Какуро Озу (у нас гражданственост има Одзу), далечен роднина на любимия режисьор на портиерката.
Филмът, естествено, е ампутиран не само от словесното очарование, а и от различните фабулни разклонения, свързани както с обитателите на кооперацията и конспиративните ходове на Рьоне да скрие своята читателска лакомия, така и с книгите, които чете, музиката, която слуша, и живописта, която обича... Оставен е скелетът, а именно „Ана Каренина” с прословутото си първо изречение като своеобразно „разпознаване” на портиерката и японеца, имената на котките, гледането на „Сестрите Мунаката» на Одзу, технологичната енигматика в апартамента на Кокуро...
Вероятно като компенсация, екранният прочит разчита на привнесената камера, с която свръхинтелигентната Палома фиксира света, и на анимационното разиграване на нейните рисунки с черен туш. Но дори да липсваха тези „панделки”, филмът пак би се гледал с интерес заради феноменалната Жозиан Баласко (актриса, драматург, режисьор) като разконспирираната многострадалница Рьоне и очарователното момиченце Гаранс льо Гилермик като „марксистката” Палома. Що се отнася до Кукуро-сан, неговият образ е издухан от тайнствеността в романа и дори симпатичното присъствие на Того Игава не надскача трафарета. Но и в този обитовен прочит филмът се възприема като приказка с тъжен край.
„Таралежът” не притежава ерудитската чувственост на „Часовете” или „Четецът” на Стивън Долдри, но е оазис на културния синхрон. Дори само това да беше, пак си струва да го издирите в нета.
Що се отнася до колоса Одзу, мимолетната поява на черно-бялата му феерия е достатъчна, за да опровергае корозията на киноезика. Прочее, в последната класация на Sight & Sound (2012) неговият филм „Токийска история” (1953) заема престижното трето място. След като творчеството на Одзу бе въведено у нас едва през 2003 на Киномания, а отделно са показвани вдъхновените от него „Токио Га” (1985) на Вим Вендерс и „Пет, посветени на Одзу” (2003) на Аббас Киаростами, няма да е зле по случай 110-годишнината от рождението му да се организира по-широка ретроспектива.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
