За полето на спора
Драги читатели,
Публикуваният в миналия брой текст Браковете – еднополови и разновидови от Михаил Шиндаров предизвика множество реакции в електронното издание – в голямата си част рязко отрицателни. С тях можете да се запознаете под публикацията.
Тук поместваме текстове, полемизиращи с г. Шиндаров, писани специално за Култура и пристигнали в редакцията преди редакционното приключване на броя:
Страх, който не е смислен аргумент, Петър Тодоров
Хомосексуалност, брак, родителство: Из логическите лабиринти на хомофобията, Радослав Стоянов
Относно естеството на културата и културата на естеството, Светла Енчева
Досада или скука, Станимир Панайотов
Струва ни се важно обаче да кажем и ние няколко думи.
Първо, във връзка с разгърналия се дебат във Франция около закона за еднополовите бракове, сметнахме, че добре би било да запознаем българската публика с част от него и с част от проблемите, които поставя той. Това направихме в брой 2, 6 и в миналия, 22. Каквото и да се говори, един подобен закон влече след себе си действия, ангажиране на обществото и науката, които могат да се оприличат на цивилизационна промяна.
Важна промяна.
Второ. Текстът на господин Шиндаров бе публикуван като своеобразен български отзвук към френските текстове. Това, за съжаление, не бе отбелязано от никой от неговите критици. А трябва да напомним заглавието на подборката - Преобърнатата 1968-а, която поставя френския закон и манифестациите срещу него в много по-едър исторически и културен контекст.
Трето. Обвиняват редакцията едва ли не за проводник на религиозен фундаментализъм, чийто изразител се явява г. Шиндаров. Когато в брой 2/2013 публикувахме доста разюздания текст Имам чувството, че съм наказана на Виржини Депант, никой фундаменталист не се обади да го заклейми, а текстът на г. Шиндаров бе масово нападнат от, да ги наречем също така условно, прогресистите. Това поставя въпроси.
Четвърто. Каквото и да говорят разгневените ни читатели, Култура е и остава поле на свобода. На свободни мнения. На спор – но спор, който априори допуска правото на другия. Всякакви инсинуации, че вестникът „реставрира идеологията на Бухенвалд” са недостойни. Всяко нещо има граници...
Всъщност въпросът, който се поставя – и който, парадоксално, никой не иска да засегне – е за границите на човешката свобода и на човешките искания.
Хр.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
