Руските полици
През последните седмици САЩ и техните съюзници молеха едва ли не на колене Русия да престане да доставя оръжие на правителството на Сирия. През този месец дойдоха да се срещнат с Владимир Путин и Джон Кери, и Дейвид Камерън, и Бенямин Нетаняху, президентът Обама говори с него по телефона. Всички те го убеждаваха да престане да въоръжава режима на Башар Асад.
Но миналата седмица стана ясно, че Русия, въпреки заиграванията си с Кери, смята да продължава да продава на Дамаск съвременни зенитни системи С-300. Нещо повече, Русия доставя и страшните противокорабни ракети „Яхонт”, които сериозно могат да попречат на чуждестранни кораби да се намесят в случващото се в Сирия или да доставят каквото и да било на въстаниците през морето.
Защо се предполага, че Русия е решила да увеличи доставките на оръжие за Сирия, въпреки уговарянията на Запада? Според високопоставения руски дипломат Андрей Климов, Москва само се презастрахова.
Той твърди, че такива оръжия като С-300 „просто трябва да обезпечат необходимите условия” за преговорите около смяната на Асад. Кери и Путин се договориха на 7 май тези преговори да започнат в близките седмици. „По-просто казано, С-300 ще охладят желанията да се атакува Сирия по въздух, ако наистина партньорите ни имат намерение да направят това”, докато се водят преговорите. Русия иска да избегне грешката, която направи в Либия, казва Климов. През 2011 г. Кремъл, оглавяван от сравнително либералното протеже на Путин Дмитри Медведев, се вслуша малко повече в мнението на международната общност. САЩ и съюзниците им убедиха Медведев да не блокира резолюцията на ООН срещу Кадафи и да позволи прокарването й през Съвета за сигурност.
Според Путин, след това резолюцията е била тълкувана много по-широко, отколкото се е предполагало в началото. Вместо да установи зона, свободна от полети над Либия, тя е отворила вратата за широкомащабна военна намеса. С мандат на ООН САЩ и НАТО бомбардираха военни колони на Кадафи, движещи се към въстаническия Бенгази с очевидната цел да „прочистят” неговото революционно население. След като отразиха това настъпление, ВВС на страните от НАТО продължиха да подкрепят въстаниците, осигурявайки им военно преимущество. След няколко седмици армията на Кадафи бе разбита, диктаторът бе хванат в плен. После в You Tube се появи запис как въстаниците бият, оскърбяват и накрая убиват Кадафи. Случилото се довежда Путин до ярост, той смята това за нагло нарушаване на суверенитета на Либия и предателство към готовността на Русия да се довери на Запада. Руският лидер и до днес не е забравил това неуважение. „Това, което наистина не искаме, е да направим същата грешка като в Либия, - обяснява Климов. – Тогава мислехме, че става дума за едно нещо, а се получи съвсем друго.”
Руското оръжие ще даде на Асад нелоша възможност да се защити, ако някоя западна държава реши да продължи въздушните удари, нанесени наскоро. Ударите по цели в Сирия от 3 и 5 май, за които се предполага, че са извършени от Израел, също подтикнаха Русия да ускори доставките, казва Климов. „Когато виждаме тези бомбардировки на Сирия, ние разбираме, че суверенното правителство има право на самозащита – твърди той. От наша гледна точка, тези доставки не нарушават никакви международни споразумения. При това не позволяват Сирия да бъде безнаказано удряна по въздух.”
Този път Русия и Китай се държат различно в сравнение с либийските събития. През последните две години те слагат вето на всички опити на Съвета за сигурност да сложи ембарго на доставките на оръжие за сирийския режим. По думите на главния редактор на „Россия в глобальной политике” Фьодор Лукиянов, Кремъл няма намерение да отстъпва от позицията си. „Ако не се промени политиката за доставка на оръжие на въстаниците, Русия няма да се откаже от своите оръжейни контакти с Асад - казва той. Засега виждаме, че има намерение за въстаниците да се доставя не по-малко, а повече оръжие”.
Сенаторите Робърт Менендес и Боб Коркър внесоха в Сената на САЩ законопроект, поддържан от представители и на двете партии, който иска от администрацията на Обама да снабди с оръжие „определена част” от въстаническите сили в Сирия. „За да се наклонят везните в Сирия в полза на противниците на Асад, ние трябва да поддържаме опозицията, като й предоставим смъртоносно оръжие -отбелязва Мендес. Съчетано с готовността на Русия да участва в преговори за смяната на режима, това ще ни обезпечи по-добри шансове за по-благоприятен изход.”
Началото на тези преговори се очаква следващия месец. Както се договориха Путин и Кери, на конференцията ще могат да присъстват представители както на правителството на Асад, така и на въстаническите сили. Тяхната цел е да се състави план за политическия преход, който да сложи край на гражданската война, взела вече 80 000 жертви. „Има обаче едно обстоятелство, което ме кара сериозно да се замисля – отбелязва Лукиянов. САЩ и Русия могат да се договорят за каквото искат – и възможно е да се договорят. Но би било прекалено самонадеяно да се мисли, че хората, които сега воюват в Сирия, ще се вслушат в това решение, ще сложат оръжие и ще се разотидат по домовете си.”
Така или иначе, за Лукиянов е признак за напредък това, че Русия и Западът въобще са се договорили за формата на тази конференция. Преди време преговорите не можеха да мръднат от мъртвата точка заради въпроса може ли Асад или негови представители да взимат участие в процеса на преход към новия режим. От самото начало Путин твърдеше, че управляващият сирийски режим и Иран (още един ключов съюзник на Асад) трябва да присъстват на преговорите. „Сега в Москва се появи слаба надежда, че Западът най-накрая ще започне да се вслушва в това, което отдавна му говорим – каза Климов. На тази конференция може би ще можем реално да се придвижим напред, а и да не достигнем до компромис, поне да изработим условия за компромис”. А в случай, че нещата не тръгнат така, Русия е решила да снабди своя съюзник със застрахователни полици с радарно насочване.
Time, 17 май 2013
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
