Крешендо/декрешендо (музика), брой 19 (2990), 24 май 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Монолити, метафори, предвидимост
Български  |  English

Монолити, метафори, предвидимост

 

В концерта си на 16 май Софийската филхармония бе дирижирана от италианеца Франческо Ландзилота (1977), който е и главен гост-диригент на Варненската опера. В биографията на диригента са подчертани и изпълненията му на съвременни композиции. Опитът му в това отношение пролича в световната премиера на едночастната пиеса „Петроглифи” (изображения върху камък) от Артин Потурлян, посветена на оркестъра. Композиторът стоически продължава избрания път – музика на внимателното, бавно движение, на завладяваща пространството „статичност” с проницателни в модерността си звукови идеи в оркестъра – тук оркестровата тъкан ни отвежда към свят, близък до този на Куртаг (Стела) поради импулсите на звуковите блокове, или на Месиан – заради степента на ювелирност и тънкостта, постигнати в определени фази на композицията, най-вече в тембровата тъкан. Майсторска композиция с плазмена тъкан, сътворила монолитни звукотемброви пластове, които градят сгъстено развитие с вътрешна, дълбинна интензивност. В развитието на пиесата звуковата маса мени обема си – оркестър, отделни групи, съчетание на отделни тембри; от лежащи, наслагващи се пространства към краткомотивна фактура – музикалното време се разгръща бавно, но интензитетът му ескалира в кулминации на отделните фази на развитие по отношение на силата и на обема на звука. Движението върви вълнообразно – от целия оркестър през инструментите, през отделните групи, с ненатрапчива темпова активност и внимателно детайлизиране на музикалната реч. Финалът „отвързва” силите на течението, основните сегменти на композицията се събират – парад на ударните, размисъл на струнните, върху които надделяват мощни медни, отзвукът от които изчезва в тишината. Внимателен и въздействащ бе прочитът на диригент и оркестър, а и малобройната, но очевидно качествена аудитория съумя да оцени достойнствата на пиесата.
Класическата част от програмата предложи интересна среща на два интерпретаторски подхода. В Третия Бетовенов концерт за пиано големият музикант Божидар Ноев за пореден път изненада слушателите си в звуково отношение. Впечатляващата култура на пианиста и неговата творческа любознателност се пресичат в безгранична в иновациите си реалност. Ноев не само владее стила „Бетовен”, той показва мобилността, възможностите на идеите за стила – най-вече в параметрите на звука и в играта с музикалното време. Така прочитът му на толкова популярния концерт става метафоричен, поставя слушателския навик на изпитание, провокира го и го води в различното свое тълкуване. (Например, изумителна в звуковите находки бе каденцата в първата част на концерта.) Провокира и води и своите партньори на сцената, изкушава ги да го слушат, за да посрещат неговите реплики с отзивчиво моделиране на фразата. Много силна вечер за Божидар Ноев, вечер на чистата музикантска радост от артистичния акт.
И вторият подход – този на Ландзилота в Третата „Рейнска” симфония на Шуман. Той има информация и инстинкт за реализацията на традиционното звучене на една композиция. Музиката течеше в подходящи темпа, симфонията бе изсвирена в рамките на очакваното. Може би в бъдеще, когато дадена партитура ще застане пред очите му за пореден път, ще се чуят и изненадващите прояви на слуха му и на творческия смисъл, който той открива в многовековния текст. Засега целта му очевидно стига до цялостното, заразяващо публиката прозвучаване на шедьовъра. Без „излишни” взирания в пластовете на Шумановите „фантазми”, без допълнителни нюанси в съотношенията между характера на частите, с една дума - в рамките на общоприетото. Понякога и това не е малко.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”