Изборите, една ненужна нетърпимост
Резултатите от тези избори предварително бяха толкова ясни, че и братя Маркс да работеха в българските телевизии, пак нямаше да могат да разсеят скуката след изборния ден. Същите вехти мутри, същите „социологически“ агенции, същите прозяващи се от досада водещи. Май само Николай Бареков го крепеше въодушевлението – като всяка пешка, въобразила си, че е царица, той така трепереше от превъзбуда, човек можеше да се уплаши, че ще свърши в ефир. В другите големи телевизии го раздаваха лежерно, дори с някаква високомерна скука – толкова ни е предвидимо, че чак ни е безинтересно. Е, имаше ги пенявиците – Виза Недялкова, например, по БНТ, а Татяна Дончева по „Европа“, ама и в това нямаше изненада, те и двете все това отколе правят. Нямаше изненада и в „олимпийската“ отстраненост на Минчо Христов по „Евроком“, който с хладност и погнуса заяви отново нещо, навил си на пръста отдавна – възпроизведе се статуквото, нищо свежо след изборите. Но и той е „ясно слънце“, ако и смугло – свежото, според него, е той да бъде в парламента, всичко друго е повехналост. Нали беше за малко, та май му е харесало…
Всъщност, Христов не е прав, защото за пръв път станахме свидетели на нещо, което подозирахме отдавна, но досега свенливо се прикриваше – активното участие на телевизии и демоскопски агенти в предизборната борба. Ситуацията напомняше времето преди 2001 година, когато настръхналостта беше срещу правителството на Иван Костов, но ако тогава флагман на яростта беше в. „Труд“ с главен редактор Тошо Тошев, то сега водач на нетърпимостта стана ТВ 7 със собственик Делян Пеевски, отново преизбран депутат от ДПС. На 12 май измитаме ГЕРБ, обеща той в Крън, а марионетката Бареков се постара да приведе думите му в действителност, скалъпвайки „разкритието“ с 350 000 уж готови за фалшифициране на изборите бюлетини. Пак за пръв път хора, настояващи, че са независими наблюдатели, открито и без срам демонстрираха подкрепата си за БСП – Кънчо Стойчев и Кольо Колев са само двама от най-крещящите в полза на червените медийни гурута. Сякаш цялата клика, окупирала българската публичност, се ръководеше от един само лозунг: „Всички против ГЕРБ!“. Като така лъсна най-големият дефицит на партията на Бойко Борисов – в негово лице тя има един блестящ говорител, но няма никакви интерпретатори; хора, които да тълкуват в положителна светлина казаното и направеното от него и партията му. Ето защо не една, седем магистрали ако ще да прокара, пак ще е черен и мизерен; винаги ще се намери някой гръмогласник, който ще каже на всеослушание: „Хората не ядат асфалт!“.
Чак да се учуди човек на тази нетърпимост, защото – ако погледнем в историческа светлина резултатите от тези избори, няма как да не установим пълната (да се надяваме, че не е окончателна) победа на репресивните органи на бившата Народна република. БСП като представител на върхушката на някогашната комунистическа партия – ЦК и Политбюро; ДПС като най-успешният политически проект на Държавна сигурност; ГЕРБ като верен следовник на тогавашната Народна милиция, а в лицето на „Атака“ изстрадалите български военни от средния кадър – от старшини до полковници, откриха най-близкото си политическо проявление. В тази връзка няма изобщо да е изненада, ако Централният комитет (БСП) и Държавна сигурност (ДПС) сформират коалиционен кабинет – втората винаги е била вярна слугиня и поддръжница на комунистическата партокрация. Демократичните избори вкараха в демократичния парламент само четири партии, всичките (не)демократични – ей това ако не е парадокс, не знам кое друго би могло да бъде! Единственият по-голям ще е, ако на предстоящите (според мен, съвсем скоро) нови избори Николай Бареков реши да се яви със своя партия от името на телевизионните черноработници – зер той ролята си я изпълни, вече може да го шкартират. Сигурен съм, че му остава още малко и тогава или ще се отдаде на политически проект – начело на всички недоволни (защото тогава и той самият ще бъде недоволен), или ще пищи от някое екранче, почти невидим и изцяло нечуваем. Но това е съдбата на употребените кукли след края на играта – да събират прах нейде в ъгъла ненужни. Бедний, бедний, Бареков, немила съдба те чака…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
