Ходене по буквите
П.Г.Кънев. „Уиски в тенекиена кутия”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 10 лв.
Пейчо Кънев е известен като поет и в Съединените щати, откъдето Джон Хемингуей, внук на знаменития писател, ни го препоръчва с думите: Харесва ми, понеже усещам, че това е неговият истински глас – онзи, който познавам, и той казва всичко, което иска да каже, без да се притеснява от нищо и никого. И да я нямаше тази препоръка, добрият читател веднага би се сетил, че Кънев принадлежи на странното племе, за което винаги бие камбаната… С нас е споделена неувереността на мъжкар, пределно изразена е раздразнителността на много, много мрачен тип, който живее самоубийствено - и пише след мига на първоначалното опиянение, когато тъпотата на света става кристално ясна… Виждам Кънев с чужда стихосбирка в ръка на фона на безлюден пейзаж, чувам го как си говори със страстта на саможивец, как се окуражава да продължи. И това става чрез прецизната поетическа техника, в която разнообразието на литературните похвати е подчертано от вездесъщата безизходност на преживяването.
„Иван Цанев в българската литература и култура”. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. ИК „Кралица Маб”, С., 2012, цена 8 лв.
Книга осма от Библиотека „Личности”, в която досега бяха представени Николай Кънчев, Иван Динков, Иван Теофилов, Константин Павлов, Христо Фотев, Биньо Иванов и Екатерина Йосифова, се публикува в рамките на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)”, реализирана от департамент „Нова българистика” на НБУ. Участници в конференцията, посветена на Иван Цанев и намерили израз в книгата, са: Пламен Дойнов, Светлозар Игов, Милена Кирова, Божидар Кунчев, Михаил Неделчев, Антоанета Алипиева, Митко Новков и Марин Бодаков (всички те в дял „Авторът/Епохите/Почеркът”) и Биляна Курташева, Гергина Кръстева, Пламен Антов, Пламен Дойнов, Никола Иванов, Морис Фадел, Пламен Пенев, Николай Трайков, Тошо Дончев и Дьорд Сонди (в дял „Стихът/Стихотворенията/Книгите”). Принос на книгата е силното разколебаване на критическата метафора „тиха лирика”, произведена от Пенчо Данчев за идеологическо омаловажаване на поетите, появили се след доста шумното Априлско поколение. Още по-важно, според мен, е усилието на критиците да четат Иван Цанев сам по себе си - извън могъщата сянка на Атанас Далчев, която за тяхно удобство продължаваше да тегне върху един от най-големите ни съвременни творци. Ако перифразирам неговото легендарно стихотворение, томът „Иван Цанев в българската литература и култура” ми помага „да не забравям никога, че има/ дърво на хълма -/някъде, далече,/ където и да е - дърво без име,/ сприятелено с идващите вечери”… Изданието беше представено вечерта на 27 март т.г. в Унгарския институт заедно с посветения на Екатерина Йосифова том - и всички присъстващи се уверихме от думите на двамата живи класици, че с натежаването на собственото ни време големите поети стават за нас още по-големи. (Следващата книга от Библиотека „Личности” е посветена на Борис Христов.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
