Измамната лекота на комедията
„Гамбит” (Gambit), 2012, 89 минути, сценарий: Джел и Итън Коен, режисьор - Майкъл Хофман, продуценти: Адам Рип, Робърт Парис, Глен Баснър, Майкъл Лобел, Филип Елуей САЩ; оператор – Флориан Балхаус, художник – Стюърт Крейг, костюми – Джени Бивън, в ролите: Колин Фърт, Камерън Диас, Алън Рикман, Том Кортни, Стенли Тучи и др.
В мултиплексите от 12 април
Разпространител Форум Филм България
В несекващия сезон на римейките безподобните братя Коен се включиха още с класния уестърн „Непреклонните” (2010), а в „Гамбит” са само сценаристи. Този път стръв е класическата авантюрна комедия „Гамбит” (1966) с Майкъл Кейн и Шърли Маклейн. Но нямаше да са братята Коен, ако бяха се задоволили с едното осъвременяване на оригинала. Те сменят не само локацията, обекта и „инструмента” на измама, а и целия социо-културен профил на действието.
Лондонският изкуствовед и вещ оценител на изкуството Хари Дийн (Колин Фърт) е фрустриран от боса си лорд Шабандер (Алън Рикман) - медиен магнат, страстен колекционер и арогантен гадняр, вманиачен по Клод Моне. Именно с една от неговите картини „Купи сено”, изчезнала по време на Втората световна война, интелигентният Дийн има пъклен план за реванш.
С верния му Майор-фалшификатор (Том Кортни), който всъщност е разказвачът, порят прахта на Тексас, за да открият скубачката на пилета и местна родео звезда П. Дж. Пузновски (Камерън Диас) и да я съблазнят да участва в заговора, играейки собственичка на импресионистичното платно като прадядово наследство в каравана. Речено-сторено. Но не съвсем. В Лондон нещата се изплъзват от властта на Дийн, кредитната му карта се изпразва от сметките на неконтролируемата американка в хотел Savoy, зад гърба му Шабандер го сменя с нафукан немски куратор (Стенли Тучи)...
Но заглавието на филма е „Гамбит”, а от шахмата знаем, че това е начален ход, при който се жертва пешка, за да има атака. И тук тя действа, макар и мудничко, сред талази ексцентрика в диалози (най-вече с майчините сентенции на героинята), ситуации (от древнокитайска ваза до Елизабет ІІ), мултинационално общуване (замесени са и японци)... Дори и изтърканият трик с раздраните панталони на Колин Фърт от перваза и щурите му скиталчества из Savoy предизвиква смях. Всъщност, в хотела филмът най се доближава до абсурдния хумор на братята Коен, а съдейки по признание на самия Фърт, слисаните погледи из фоайето са автентични, т.е. нямало е предупреждение, че се снима филм...
След 15-годишни протакания римейкът на добрата стара комедия е осъществен от 56-годишния Майкъл Хофман, известен най-вече с приличния филм за сетните дни на граф Лев Толстой „Последната спирка” (вж. „Култура”, бр. 23 от 2010). И тук показва добър вкус, но пълнокръвието на комедията му се опъва. От нелепия анимационно-музикален пролог, през, общо взето, тавтологичното надцакване до шоковия финал, филмът изглежда стъписан от самия себе си. Донякъде го освестяват остроумният британски шик на Колин Фърт, Том Кортни и Алън Рикман или ироничното намигване към „Бруно” в поведението на Стенли Тучи. Към Камерън Диас претенциите са неуместни, но и тя се напъва да влее живец – с кълчене на език и изящни пропорции.
Макар че спорадичният смях щеше да е неспирен кикот, ако бе режисиран от братята Коен, все пак новият „Гамбит” е разтуха сред скудоумните днешни комедии. Той е перфектно доказателство за измамната лекота на жанра.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
