Като няма пари за култура, яжте лайна
Sofia Underground Performance Art Fest (1997 – 2003). Files, Видео и фото документация, обекти, текстове и програма с пърформанси и интервенции в САМСИ по повод дарението на видео архива на фестивала за колекцията на НМБИИ, САМСИ, 4 април – 12 май 2013.
През 2009, по време на пресконференцията, на която за първи път беше обявен проектът САМСИ, насред разразилия се скандал, Руен Руенов взе думата за кратко, за да каже, че приветства идеята и дарява архива на създадения от него фестивал Sofia Underground за колекцията на музея, стана и напусна залата. С този жест той за пореден път постави себе си и фестивала си в опозиция. Не на определени хора или институции, а на всичко, което го отвращаваше в художествената ни действителност. Самата възможност за радикален жест през официална държавна институция е част именно от парадоксите и нонсенсите на тази действителност, спрямо която и той, и фестивалът винаги са били “ъндър”. И въпреки това, смея да твърдя, че дарението му тогава беше заявено, за да легитимира музея, а не фестивала, да добави един аргумент в негова защита срещу критиките за несъстоятелността на проекта. В онзи момент Руен Руенов беше единственият, който не се пазареше. Но жестът беше пренебрежително подминат от всички участници в спора като някаква чудатост.
Не коментирам основанията за дебата, нелепия архитектурен проект и липсата на каквато и да било концепция за управлението на музея. В последвалата история на новата институция се натрупаха още опити за легитимирането й, още надежди и концептуални жестове, генерирани директно от неясния й статут.
А историята на Sofia Underground се свърза съвсем закономерно с това място. От самото си създаване фестивалът, като че ли интуитивно, по волята на обстоятелствата и в резултат на тях, винаги се е появявал в точките на институционален и идеологически разпад, подривайки и едновременно с това реабилитирайки авторитета на ретроградни динозаври в съвременността. През 1997 фестивалът получава името си от подземията на НДК, където се провеждат първите му издания. Пърформансите и акциите от онова време, останали във фрагментарния видео архив, са звено от еволюцията на съвременното ни изкуство, което днес е като че ли изгубено. Поне така се държи сцената ни, хилаво имитирайки този етап отново и отново. През кадрите минават много от представителите на поколението, което също сме приели да наричаме „изгубено“, макар че то периодично се завръща с все по-голямо разочарование и все по-малка мотивация да променя статуквото. Тук е, например, историческият боксов мач между Димитър Грозданов и Свилен Стефанов като живи образи на двубоя между поколенията („Изкуството е отчуждение“). Докато гледам този пърформанс днес, автоматично с тъжна ирония ми изплува аналогът с „Връзка между поколенията“, както беше наименуван българският павилион на предишното венецианско биенале. Същият, в който символично и буквално се завърна в родината Хубен Черкелов. Тази подмяна на стойности ще се окаже може би единствената устойчива нишка на приемствеността изобщо в българското изкуство през последните десетилетия. Точно тя провокира появата на феста в края на 90-те и продължава да захранва неговата периодичност.
В архивите на Sofia Underground попада и Видеоконцепт 4 на Цветан Марангозов, един от малкото артефакти, който позволява на изкуствоведи и изследователи да придърпват историята на т.нар. „български авангард“ към синхрон с актуални през 70-те години на ХХ век световни тенденции. Тук са и най-ранните изяви на Боряна Росса (тогава все още Драгоева), Даниела Костова, Надежда Олег Ляхова, звездните моменти на Борис и Габриела Сергинови, хитовете на Бобо, Тошо и Табаков. В онзи момент се ражда и актуализиралият се с пълна сила днес рефрен „Като няма пари за култура, яжте лайна“.
През 2001 Руен Руенов издава един каталог за ранната история на Sofia Underground с уводни текстове от него и Димитър Грозданов. Видео архивът, останал от тогава, се чете най-пълноценно заедно с този каталог. Той допълва и оживява образите в него. Намества парчетата история и я прави до голяма степен понятна дори за поколенията, които чуват сега за първи път много от имената, изброени под мониторите.
След 2000 г. фестът продължава да следва своята съдбовна обвързаност с локациите, прехвърляйки се на „Шипка” 6. Той като че поставя марка за алтернатива на местата, където се случва, колкото и казионни да са те, и то винаги в ключови за тяхното съществуване моменти. По същата закономерност и по волята на дарението архивът попада и в САМСИ, който, при все огромната празна ниша на музей за съвременно изкуство, все още не може да си намери пролука, в която да се настани. Тази рядка интуиция за това, какво в конкретния момент е възможно най-автентичният „ъндър“, както и личността на неговия създател, ще останат завинаги част от характера и лицето на Sofia Underground.
С изложбата, подредена в САМСИ сега, Йово Панчев, който наследи фестивала от Руен Руенов, се е опитал да представи не толкова история на конкретното събитие, а по-скоро едно по-комплексно понятие за „ъндърграунд“ в България, съсредоточавайки се върху периода, когато политическият протест се пренася в полето на изкуството и излива в него огромна енергия. Механизмите, по които това се случва, взаимните прониквания между различните нива на културата и автоагресивните резултати, до които се стига, изглежда са действителната тема на изложбата. Към видео файловете са добавени познати и нови произведения на Сашо Стоицов, Георги Донов, Александър Вълчев, Продан Марков, Камен Старчев, Милко Павлов, Добромир Иван и други участници в изданията на фестивала.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
