В памет на Лазар Николов
Това беше мотото на концерта, който се състоя на 5 февруари в 1 студио на БНР. Това място е запечатало звукозаписния процес на много Лазарови композиции, а в случая стана концертен подиум за няколко отлични интерпретатори на твореца - Драгомир Йосифов, Росен Идеалов, Джефри Дийн, Негина Стоянова, Даниела Дикова и Росица Панайотова – Григорова. За тях светът на композитора отдавна е част от музикантската и интелектуалната им нагласа. Те са се слели с необятната духовност, изразена със съвременния език на един от символите на българската и европейската музика от втората половина на миналия век.
Мисля, че специално внимание заслужават извлечените от изпълнителите, типични за Лазар Николов, трансцедентални тихи пространства - например в Larghetto от кларинетната соната (1962), представена от Росен Идеалов, кларинет, и пианиста Драгомир Йосифов, във втората част на творбата „Из музиката на Орфей” ІІІ (2001) - транскрипция за виолончело от оригинала за виола на изпълнителя Джефри Дийн, или в Grave от 7-ма клавирна соната (1991), която чухме във възхитителната интерпретация на Драгомир Йосифов.
Въздействие оказаха и нажежените до краен предел взривни вълни, претворени майсторски в една съвършена форма (Седма клавирна соната).
Пример за концентриран вид на висшата красота е четириминутната миниатюра „Le Requem” за глас, цигулка и пиано (1995) по текст на Жан Кокто, която изпълниха Негина Стоянова, цигулка, Даниела Дикова, пиано, и Росица Панайотова–Григорова, сопран.
Струва си да се завиди на публиката (макар и не многобройна) за това, че се сля с тази толкова освободена по отношение на звуковите средства музика. С тях композиторът постоянно експериментира и ги превръща в органична част от музикалната тъкан.
Колкото и пъти да чуеш на живо една творба от Лазар Николов, толкова пъти тя звучи по нов, различен начин, защото е поле за безкрайна изпълнителска фантазия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
