Български  |  English

Как живее Бог

 
Gloria in excelsis Deo - концерт на Concerto antico
Българският Concerto antico, консорт за старинна музика, основан през 2000 година от Янко Маринов, чества Рождество в католическа енория „Св. Йосиф” два дни преди 2013 с концерт духовни произведения от почти седем столетия. Програмата е повече от богата и любопитна - от ранната Ave Regina caelorum на Лионел Пауър (1370/85-1445) през Ave maris Stella на Жоскен де Пре, части от Mагнификат на Орландо ди Ласо, през мотети и Salve Regina на Монтеверди, Gloria на Вивалди, 51-ва (Jauchzet Gott in allen Landen) кантатана Бах, та до внушителната органова Gloria in excelsis Deo от 1901 на Макс Регер. Изненадата бе и първото изпълнение у нас на Хенделовата Gloria, открита случайно през лятото на 2001 и изпълнена отново през 2002 г.
Съставът е Боряна Найденова, Миглена Павлова - сопрани, Ивайло Донков - тенор, Станислава Георгиева и Янко Маринов на орган и чембало. Широката темпорална рамка е преди всичко стилистично предизвикателство, с което изпълнителите се справят с очевидна адекватност. Факт, който радва, тъй като у нас не съществува ясно очертана интерпретаторска традиция. Развитието на състава се дължи както на ентусиазма, любопитството, жаждата за откривателство, на осъзната просветителска мисия, така и на активната концертна дейност, залог за задълбочаването на интерпретаторската мисъл у нас, на утвърдения фестивал Изкуството на барока в София или на значимите форуми в Барселона или Утрехт. Основен е стремежът към стилистична достоверност, ясна диференциация на звуковите представи и реконстуиране на старинните изпълнителски техники. В различните творби изпълнителите демонстрират много добра способност за комуникация, емоционалност, стилистична находчивост и техническа увереност.
Ако в двете произведения на Пауър- Beata progenies и Ave Regina,се сблъскваме с разчупването на характерното за английския ренесанс търсене на еуфония с гъвкаво разгъване и взаимодействие на двугласа като въплъщение на вокалната нежност, т. нар. ангелска сладост, то при малката меса на Жоскен де Пре Ave Maris Stella целта е пълно хомогенизиране на четиригласната фактура, изящна и стремителна вокална линераност и специфичната за него въздушност и прозрачност. Докато в мотетите и изпълнената Salve Regina на Монтеверди вече се усеща една нова чувствителност, която се стреми към по-плътна и енергична изразност, емоционална изповедност, въздишките на душата, любовната болка и най-вече онази богата звукова живопис, която ще е така свойствена за Вивалди. Или медитативните откровения при Бах и Хендел, търсещи целия обем на чувствеността чрез средствата на контрапункта и вокалната орнаментика - от спокойствието през затрогнатостта, очарованието, развълнуваната възхита, та до пълния екстаз, както е в представените Магнификат в D dur от 1732, 51-ва кантата на Бах или частите от „Месия” или „Юда Макабей” и соло кантата на Хендел. Емоционално разумно откровение-разказ, прехождащо през всички нюанси на душата, лутаща се през света и зовяща и жадуваща Бога, въздигаща се към него и със страданието, и със способността си за радост.
Връзката между толкова различни по място и епоха произведения не е само каноничността, жанра или темата Gloria, част от католическата меса, а духът. Произведения-хвалебствия, посветени на радостта, надеждата, Боготърсачеството, на откровението на небесата, но най-вече на присъствието на Бога в човека като музика, като вътрешен глас-мелодия, който е едновременно глас на дълга, но и на изумителната красота, защото е разкриване на любовта, безсмъртието и свободата. Дълбочината, патосът и проникновението се дължат на идеята за умното рационално, но и екстатично постигане на единение с Отца. Не случайно се вярва, че дяволът ненавижда музиката, защото тя освобождава душата от робството на страстите и разкрива прекрасния лик на Бога във вътрешната тишина на човека.
Не ме изненадва фактът, че има публиката за подобни ценителски изяви, че залата беше препълнена. Благодарен съм за упорството и търсачеството на музикантите от Concerto antico, които ни подаряват надежда, че смисълът и различните идеи за ценността могат да просъществуват, въпреки нелепата реалност на горещото безвкусие. Жаждата ни по непосредственост става все по-голяма, а всяко концертно изпълнение е споделяне на жив дух.
И ако днес Бог е изгонен отвред, то Той продължава да живее в музиката, защото тя е не само утеха, но и вечно обещание.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”