Визии за теорията и света
Vision and Cognition. Взгляд и познание. Съст. Тереса Добжинска и Рая Кунчева. Издателски център „Боян Пенев”, С., 2011
След „Памет и текст”, „Поглед и познание” (съст. Тереса Добжинска и Рая Кунчева) е втори сборник, който ознаменува съвместната работа на Институтите по литература към Полската и Българската академия на науките. И този път темата е изключително интересна и актуална, авторите са много и с различна насоченост и пристрастия, а текстовете са написани на английски или руски, което прави сборника истински конвертируем. Най-радостното обаче е, че и във втория том българските текстове стоят добре в контекста на полските, а това е сериозен комплимент, имайки предвид традициите на полското литературознание и значимите имена, които то излъчва в годините.
Проблематиката за погледа и другия, за лицето и идентичността, за очите и познанието/самопознанието отдавна занимава философията, но е особено отчетлива през ХХ в. Неслучайно сред цитираните философи в сборника са Емануел Левинас, Петер Слотърдайк, теоретици като Роман Ингарден, Волфганг Изер, Жан Русе и пр. Левинас е привлякъл вниманието със своето разглеждане на другия като положен винаги отвъд аза, като асиметрия; можем да не разбираме различния, но трябва да го приемаме без алергия и в този смисъл, според прочита на Левинас, очите и лицето са не огледало, а доказателство за съхранената другост. Слотърдайк, обратно, вижда очите на другия като вид огледало и в този смисъл за него е важно да се изследват промените на погледа и на лицето. Индиректно в сборника може да бъде разчетено влиянието и на други философи, които са повлияли върху тази тематика, най-вече Морис Бланшо и Джорджо Агамбен. Първият, с неговата феноменология на възприятието, продуктивна включително за живописта, която акцентира върху света в състояние на раждане; окото тук е обвързано с пространството и временността, с устойчивостта и подвижността, с универсалността и конкретността на видимото, с динамичните отношения и сливането на виждащото и видимото, на субективното и обективното. Агамбен пък, особено според „Means without End”, представя лицето като белег на отвореността на човешките същества. Езикът за него е онази присвоеност, трансформираща природата в лице, което е път към комуникацията.
В контекста на схващания от подобен характер, изречени къде по-ясно, къде завоалирано, преплетени и с други теории, в сборника са обособени няколко раздела, посветени на антропологията и лингвистиката, на погледа, на мястото и ролята му в литературния текст или във визуалните изкуства и фотографията, на връзката му с общуването и разбирането в социалната сфера и на чисто методологическите импликации на погледа.
Един от базисните текстове е откриващият сборника текст на Ян Кордис, който намесва теориите на Левинас и Слотърдайк, разсъждавайки върху познанието, което погледът дава, върху чуждостта, близостта и реципрочността на това да виждаш и да бъдеш видян, разгледани като възможни само в човешкия свят. Освен теория, в този текст има и много конкретни наблюдения върху античната митология и някои отделни митове, посветени на проблематиката на погледа, като този за Нарцис или за Медуза Горгона. Тезите, върху които се разсъждава, са за смесването на виждането и живота (загубата на живота е и загуба на погледа), за погледа като област на напрежения, конфликти и катастрофи, а самите митове се осмислят като въплъщение на невъзможното виждане и на образа на хаоса. Другите два текста в първия раздел – на Александър Панов и на Анна Пайджинска, се спират върху опозицията гледам-виждам и върху зрението като главен източник на познанието. Александър Панов покрива един много широк периметър, защото си служи с примери както от античността (митът за Едип и идеята, че виждането има съдбовен характер), така и от съвременната естонска поезия, отстоявайки твърдението, че за разлика от живота, в който гледаме със собствените си очи, но виждаме с тези на другите, литературата ни приучава да гледаме с чужди очи, но да виждаме със своите. Анна Пайджинска пък се концентрира върху езикови изрази, за да покаже споменатата връзка между виждане и знание.
Вторият раздел предлага изключително интересни прочити на конкретни творби, в които метафориката на погледа е ключова. Специално внимание заслужават текстът на Радосвет Коларов, който се съсредоточава върху гамите от възможни погледи и виждания в някои произведения на Гогол (необикновеното зрение, погледът, имащ свръхестествена сила, обменът между погледите, пророческото зрение, магическата, убиваща сила на погледа, вездесъщото око и страхът да бъдеш видян), както и този на Тереса Добжинска, която проследява различни метафорики на погледа в едно стихотворение на Чеслав Милош. Интересни са и наблюденията на Мачей Мрожик и Петя Абрашева, които търсят ролята на погледа в текстове на Набоков и Хавиер Мариас, дискутирайки опозицията поглед-нарация.
Третият и четвъртият раздел представят културологични нагласи, показвайки нестандартни погледи към живописта, фотографията, езика на жестовете, дигиталното, града, смесвайки по предизвикателен начин визуални и литературни образи и отмествайки границите на литературата към сферата на изкуствата. Автори тук са Ангел Ангелов, Бригида Павловска-Йонджик, Пьотр Мативецки, Магдалена Шчипьорска-Мутор, Силвия Фабришяк, Павел Рутковски, Ева Шченсна и Калина Захова.
В последния раздел са събрани текстове, които обогатяват литературната теория с детайлни наблюдения върху жанровата теория, семиотиката, феноменологичната археология на литературата, Женевската школа и пр., все с патоса за актуализация на нови значения в акта на четене (Дарин Тенев) или за концепции и значения, които могат да бъдат показани по новому и да породят нови теории (Иван Младенов). Стига се дори до мотивирани критики, както е в текста на Еньо Стоянов, който се опитва да покаже недостатъците в модела на Изер за антропологичната релативност на литературата. Останалите автори тук са Рая Кунчева, Миряна Янакиева, Гжегош Гроховски, Андрей Ташев, Галина Георгиева.
Казахме, че заради езиците, на които са написани статиите, сборникът е конвертируем. Но той е конвертируем преди всичко, защото представя едно сговаряне на множество различни почерци, прицелени в нови визии за теорията и света.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
