В подчинение на танца
Les Ballets Russes vol.9. SWR Music/2013 Haenssler Classic. Sauget, Milhaud, Scarlatti-Tommasini
Вярна на себе си, звукозаписната фирма „Хенслер Класик” продължава издаването на пореден интеграл, който се нарича „Руските балети”. Специалистите и осведомените любители знаят за трупата на Сергей Дягилев, за това какво значение има известният в началото на ХХ век руски антрепреньор за написването на шедьоври все за неговите спектакли. Достатъчно е да си спомните за „Пролетно тайнство” на Стравински, творба с огромно влияние върху музиката на ХХ век. В своята неуморимост Дягилев е „обикалял” всички композитори, чиито имена са означавали възможния успех. Големият брой композиции за неговата трупа доказват убедителността му. В този компактдиск са подбрани три творби - от Дариус Мийо, Доменико Скарлати-Винченцо Томазини и Анри Соге – два балета и една сюита. Когато музиката изцяло е подчинена на идеята за служба на танца, това се отразява на субстанцията и на номерната структура, която изгражда. „Синият влак” от Дариус Мийо е създаден през 1923 година за Дягилев. Заглавието на балета е на името на луксозния влак, с който хайлайфът е пътувал до Лазурния бряг. Наричали са творбата „Танцувана оперета”, защото такава е била идеята на Жан Кокто, на хореографката Бронислава Нижинска (сестра на великия Вацлав Нижински). Пикасо е пригодил ранна своя работа за декор на завесата, Коко Шанел се е погрижила за костюмите, а сценографията е дело на скулптора кубист Анри Лорен. Музиката ни обгръща в една пространствена статичност с простота и ненатрапчивост. Танцувалността е непретенциозна, идеите й докосват преди всичко популярни за времето си танци, но е осезаема, видима. Видима и в своята наивна репетитивност. Малко повече занаят и по-малко вдъхновение е вложил Мийо в този свой опус. И никак не е за учудване, че „Синият влак” е известен повече на балетните специалисти-историци.
В стила но доминиращия тогава стремеж към неокласическото, италианецът Винченцо Томазини избира пет сонати от Доменико Скарлати и прави сюита, а балетът излиза под заглавието „Жените в добро настроение”. Сюжетът е в стила на Карло Голдони, а балетът е бил известен най-вече с това, че е „първа стъпка към разрушаване на сценичната перспектива”.
Музиката към балета „Котката” от Анри Соге е най-самостоятелна като музикална драматургия по отношение на танца. Соге е интересна фигура, макар и много малко известна у нас. Двайсетгодишен, той е напълно запленен от идеите на Френската шесторка и постоянно търси контакт с композиторите, които я формират. Наричат го дори „седмият в групата”. Естествен е и интересът на Дягилев към композитора Соге. След внимателно наблюдение, той му поверява музиката за балета. В основата на сюжета е басня на Езоп, която разказва за това как една котка се влюбва в млад мъж. Обаче Серж Лифар, последовател на Нижински, обръща историята – млад мъж се влюбва в една котка и моли Афродита да я превърне в момиче. Богинята изпълнява молбата му, но поставя девойката на изпитание. Тя праща мишка да прекоси спалнята й. Девойката се поддава на котешкия си инстинкт и залавя мишката. Тогава Афродита я превръща отново в котка, а влюбеният умира с разбито сърце. Джордж Баланчин е хореографът на тази продукция, в която балетистите танцуват, движейки се през абстрактни стъклени конструкции. Музиката на Соге е тонална, изградена от лаконични фрази и кратки мелодии. И тук се усеща квадратност в структурата на музикалния текст, но Соге преодолява конструктивистката тенденция, като търси разнообразие чрез контраста в характер, темпо, динамика и фактура.
Компактдискът има сериозна стойност за професионалисти и любители на балетното изкуство – връщането към историята често е свързано с интересни идеи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
