Европейската литература
Жан Бек. Аматьор. Превод от немски.Балкани, С., 2012; Ада Дьоруп. Най-малкото съпротивление. Превод от датски.Балкани, С., 2012;Рику Корхонен. Медицински роман. Превод от фински.Балкани, С., 2012
Европейската общност стана наше всекидневие и отношението ни към нейното съществуване – както към всяко „обикновено” нещо – бързо изгуби потребността от задълбочено осмисляне. А всъщност, ако се спрем за малко и се огледаме, ще видим необикновени неща, които се случват за пръв път в националния ни живот, включително в усещането за транснационална принадлежност към една огромна духовна общност – нещо, за което са се чувствали призвани още писателите от кръга Мисъл. Литературната награда на Европейския съюз е тригодишна програма, която има за цел да разтвори държавните граници на културното преживяване, изработвайки (може би утопичната) възможност да съществува нещо, което ще наречем европейска културна публика. Всички страни членки и кандидат-членки са разпределени в три групи; всяка година държавите от една група посредством национално жури излъчват по един свой представител, който получава награда. Избраникът на българското жури (във втората група), както си спомняме, беше Калин Терзийски.
Издателство „Балкани” започна поредица Съвременна европейска проза като част от своята Балканска библиотека. Последователността може да изглежда малка странна, но в издателството очевидно изповядват девиза „Пътят към Балканите минава през Европа”. В края на миналата година излязоха наведнъж три книги, отличени с Литературната награда на Европейския съюз за 2010 година. И трите са романи, и трите представят национални традиции, сравнително малко известни у нас.
Най-възрастният между авторите, Жан Бек, въвежда литературата на Люксембург. „Аматьор” е кратък текст (осемдесет страници), но затова пък амбициозно експериментира с полилогическите възможности на романовото повествование. Действието се развива в 2007 г., когато разказвачът намира една история, написана от него отдавна, преди повече от тридесет години, като ученик в гимназията. Той се заема да я пренапише, комбинирайки настояще, далечно минало и още едно „средно” минало, което се появява във вид на междинно преживяна любовна история. Наслагват се множество времена и гласове, разказът е така накъсан и размножен, че читателят бързо изгубва способността да удържа фрагментите в някаква асоциативна цялост.
Ада Дьоруп, родена през 1972 г., олицетворява новата вълна в съвременната датска литература. Отново кратък текст, малко под сто страници, с чисто „женски” сюжет. Главната героиня Ема, на тридесетгодишна възраст, получава в наследство вила на брега на морето. Докато мъжът, с когото живее – Й. К., заминава да изследва медузите край брега на Австралия, тя се настанява във вилата, запознава се с различни хора, между които и една екзотична, „неприлично богата” двойка съпрузи, странстващи по света. В крайна сметка Ема очаква бебе, но не знае дали от Й. К. или от (междувременно отпътувалия) Джон. Финалът ни кара да се замислим „как ще ги стигнем датчаните”, защото Й. К. , макар и след известно колебание, приема ситуацията такава, каквато е, и заживява отново с Ема. Баналната фабула е спасена от иначе интелигентния начин на разказване – с ненатрапливо чувство за хумор, с младежка закачливост и подмолна ирония.
Третият автор, Рику Корхонен, представя най-доброто в новата финландска проза. Той също е четиридесетгодишен, това са неговият трети роман и трета награда; смята се за един от най-обещаващите писатели на страната си. За разлика от предишните два, този „лекарски” текст (в оригинал заглавието гласи „Лекарски роман”) е изключително дълъг, близо петстотин и петдесет страници. Някогашният гимназиален учител Корхонен е известен с афинитета си към социално значими теми. И тук той преплита една (медицинска) семейна драма, две любовни истории и трагичните резултати от войната в Ирак – и всичко се случва през 2003 г. Главният герой е млад университетски преподавател, който пие отчаяно, прави любов с приятелката си Ина и се тревожи за нейния баща, умиращ от рак. Наративът е минимализиран откъм художествени похвати, тече леко, но заплашва да те удави в битови сцени и обстоятелства.
Какво бихме могли да научим, прочитайки тези три наградени романа? На първо място това, че българската литература е не по-малко европейска от тях. На второ място – че все още пазим онези традиции, които свързват писането на роман с потребността да бъдат употребени класически художествени похвати. На трето – че национализмът и регионалното писане все повече излизат от мода в предпочитанията на новата „европейска публика”. На четвърто – колко много ще спечелим, ако опазим потребността от социално значими теми в желанието да се прави литература. На пето... Но по-добре нека да прочетем някоя нова българска книга.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 07.02.2013 21:07
Награда за литература на ЕС
Награда за литература на ЕС
От: Мартин Василев Христов
Здравейте, Милена, издателство "Ерго" от две години се опитва да запознава българските читатели с книги, отличени с Наградата за литература на Европейския съюз. Чудесно е, че сте забелязали и отразили тази инициатива и на издателство "Балкани"!
Калин Терзийски получи наградата през 2011 година, но в третата, не във втората вълна от наградени. А ако искате да се запознаете с изданията на "Ерго" на други наградени творби на ЕС, с радост ще ви ги предоставим.
Калин Терзийски получи наградата през 2011 година, но в третата, не във втората вълна от наградени. А ако искате да се запознаете с изданията на "Ерго" на други наградени творби на ЕС, с радост ще ви ги предоставим.
